Николай Иванович Пирогов е роден в Москва на 13 ноември 1810 г. Баща му – Иван Иванович Пирогов е военен. Близки приятели на семейството са лекари и хора в близка връзка със здравеопазването. Тези чести срещи с лекари вдъхновяват малкия Николай и страстта му към медицината е запалена от най-ранна възраст.

 

През 1824 г. поради липса на средства се налага младият Николай да напусне елитното училище, в което учи. По съвет на техен близък, на 14 години, Николай Пирогов полага успешно изпити и започва да учи в медицинския факултет на Московския университет. Студентските години са трудни за младежа, липсата на достатъчно средства го сблъскват с много проблеми.


 

Четири години по-късно, през май 1828 г. Пирогов завършва Московския университет с отличие. След завършването си той започва специализация по хирургия още същата година. Специализацията си той кара в град Дерпт (днес Тарту, Естония). През това време той се отдава изцяло на хирургията и анатомията. Негов ментор е талантливият хирург Иван Филипович Мойер. Тук Пирогов получава златен медал за постиженията си по анатомия и експериментална хирургия.

 

На много крехка възраст, едва 22-годишен д-р Пирогов защитава докторската си степен на тема „Лигиране на абдоминалната аорта“ на латински език. С тази дисертация той прави научно откритие в световен мащаб. По-късно тя е преведена на немски и издадена в Германия. Обучението на Пирогов между 1833 и 1835 г. продължава в Берлинска университетска болница.

 

Николай Пирогов е полеви лекар в няколко войни, включително Кавказката, където извършва първата в света операция с използване на етерна наркоза във военни условия, Кавказката и Руско-турската освободителна война.

 

На 67-годишна възраст Николай Иванович Пирогов е призован да участва в медицинското осигуряване на бойните действие в България. На 10 октомври 1877 г., той пристига в България. Разпределен е в с. Бохот, на 15 км от обсадения Плевен във военноморската болница. Пирогов не само участва в работата на бохотската военна болница, но и обхожда руски и румънски дивизионни лазарети около Плевен.

 

Той лекува много от висшите офицери, ранени във войната и организира транспортирането на пострадалите до военната болница. Приносът му по време на войната е огромен.