Физическата работа може да бъде определена като една от най-честите стресови ситуации, на които е подложен организмът на човек в ежедневния му живот. При много тежко и продължително натоварване метаболизмът може да се увеличи до 20 пъти над нормалния, каквито стойности не се достигат и при някои заболявания – например треска с температура до 40 градуса.


Физическото натоварване се дели на два основни вида – динамично (изотонично) и статично (изометрично). При динамичните натоварвания се ангажират голям брой мускулни групи, като развиваната от тях сила не е с особено изразена големина. За разлика от това при статичните се включват по-малък брой мускули, развивайки се относително голяма мускулна сила.


При краткотрайни физически натоварвания с много голяма мощност – например спринтове, изразходената от мускулите енергия за единица време може да бъде 100 пъти по-висока от тази в състояние на покой, докато при продължителни интензивни натоварвания тя е едва 20 до 30 пъти по-висока.



Източниците на енергия за мускулното съкращение при тези два типа работа са различни. При краткотрайна работа с висока мощност, при която трябва бързо да се достави голямо количество енергия, основните ѝ източници са складирани в мускулите. Но поради ограничените запаси те могат да задоволят енергетичните потребности при работа с максимална мощност само в продължение на 8-10 секунди.


Счита се, че умората при мускулна работа с голяма мощност настъпва не поради изчерване на запасите от аденозинтрифосфат, а вследствие натрупването на метаболити от анаеробния метаболизъм в съкращаващите се мускули.


При системно извършване на работа с голяма мощност се увеличават гликогенните запаси и активността на гликолитичните ензими в използваните мускули, което увеличава възможността им за ресинтез на аденозинтрифосфат. Освен това се увеличава и оксидативният капацитет на мускулите. Той представлява максималния обем кислород, който те могат да използват за окислението на хранителните вещества.


Тренировките, освен че учеличават броя и размера на митохондриите, повишават съдържанието на миоглобин и активността на окислителните ензими, като също така подобряват способността на мускулите да използват мастните киселини като субстрат за окисление.


При развитие на описаните промени се увеличава значително максималната мощност, която може да се поддържа продължително време без развитие на умора.


Кислородната консумация се покачва по време на физическа работа. Като кислородна потребност се означава кислородният обем, необходим за доставяне на цялата енергия за мускулно съкращение по аеробен път. Разликата между кислородната консумация и кислородната потребност се означава като кислороден дефицит.


Във възстановителната фаза след физическа работа кислородната консумация остава по-висока от стойността ѝ по време на покой. Като кислороден дълг се означава разликата между кислородната консумация по време на възстановителния период и кислородната консумация в покой.


Самият кислороден дълг представлява целият обем кислород, който е необходим за възстановяването на нормалното състояние на всички системи в организма след прекратяване на физическата работа.


Напоследък терминът „кислороден дълг” се заменя с по-точното понятие – допълнителна следработна кислородна консумация. Тъй като през възстановителния период кислородът се използва за много други процеси, освен за окисление на хранителни вещества.


Друго важно понятие при извършването на работа е достигане на лактатния праг, който представлява достигане на мощност на работа до момент, в който рязко започва да се покачва концентрацията на лактат в кръвта.


Колкото този лактатен праг е по-висок, толкова по-голяма е мощността, която да се поддържа по време на продължителни състезания. Затова и той се използва най-често като показател за оценка състоянието на спортистите, участващи в състезания за издръжливост.