Малка по обем група нервни клетки в мозъка определя дали определени лица биха продължили да консумират алкохол, дори когато са налице отрицателни последици върху здравето. Това е заключението на проучване, проведено върху животински модели от изследователи в университета Linköping, Швеция. Учените са идентифицирали неизвестен механизъм, който да бъде цел за лечение с медикаменти. Изследването е публикувано в научното списание Science Advances.


Те откриват клъстър от нервни клетки в мозъка, който управлява желанието за алкохол и съответно възможността да спрем, когато се налага. Ръководител на изследването е Маркус Хайлиг, професор по психиатрия в катедрата по биомедицински и клинични науки и директор на Центъра за социална и афективна невронаука към университета в Линчепинг.


Важен аспект на зависимостта е, че само малка група от тези, които приемат алкохол, реално развиват зависимост. С други думи - някои хора са по-уязвими от други.



Вземането на решения, като например дали да се пие друга напитка или да се въздържим, е сложно. Мозъкът има важна система за насочено, мотивирано поведение.

 

Тази система цени нещата, които считаме за възнаграждаващи, като вкусна храна, секс и наркотици, което ни кара да търсим повече от тях. Но също така е необходима „спирачка“, за да ни попречи да правим неща, които имат неблагоприятни последици.

 

Спирачката балансира информацията за възможните негативни последици спрямо очакваната награда.


Този клъстър от нервни клетки, който изследователите изучават, се разполага в централната амигдала. Клетките са обозначени като PKCδ-позитивни нервни клетки, които стимулират употребата на алкохол дори и при уязвими животински модели, въпреки отчетените отрицателни последици. Около 4% от този вид неврони представлява мрежа, имаща отношение към проявата на ексцесивен прием на алкохол.


Когато изследователите използват усъвършенствани молекулярни методи за изключване на работата на тези клетки, способността за въздържание е отново налице, без необходимост от алкохол. Т. нар. PKCδ-ензим играе ключова роля. Откритието поражда надежда, че този чрез прилагането му е възможна целта за нови медикаментозни лечения при зависими от алкохол пациенти.


Учените отбелязват, че поведенческата терапия иа своето важно значение, но от още по-голяма полза би била и насочена таргетно терапия, която да атакува проблема, дори на база мозъчни сигнали.


Източницш:
https://medicalxpress.com/news/2021-08-mechanism-compulsive-alcohol.html
https://advances.sciencemag.org/content/7/34/eabg9045