Цитокините представляват голяма група от протеини или гликопротеини, които се секретират от специфични клетки на имунната система. Цитокините са категория сигнални молекули, които посредничат и регулират имунитета, възпалението и хематопоезата (процесът на образуване, развитие и узряване на различните видове кръвни клетки).


Цитокините се произвеждат в тялото от клетки с различен ембриологичен произход. „Цитокини” е общо наименование, другите названия на тези молекули се определят въз основа на предполагаемата им функция; клетките, които ги секретират; или тяхното прицелно действие.

 
Например, цитокините, които се произвеждат от лимфоцитите, също могат да бъдат наречени и лимфокини. Много от лимфокините са известни също като интерлевкини, тъй като те не само се секретират от левкоцитите, но също така могат да повлияят на клетъчния отговор на левкоцитите. Тези цитокини, които се секретират от моноцити или макрофаги, се наричат монокини. А хемокините са цитокини, които притежават способността да индуцират хемотаксис (движение на свободно подвижни клетки в отговор на действието на определено вещество).



Цитокините и техните рецептори проявяват много висок афинитет едни към други.
Даден цитокин може да проявява:

  • Автокринно действие – може да се свързва с рецептор върху мембраната на същата клетка, която е секретирала този цитокин;
  • Паракринно действие – може да се свързва с рецепторите на прицелна клетка в непосредствена близост до клетката, която го е секретирала;
  • Ендокринно действие – чрез предвижване през кръвообращението се свързва с клетка, в отдалечена част на тялото

Цитокините регулират силата и времетраенето на имунния отговор, като стимулират или потискат активността, броя и диференциацията на различни клетки. Те също така регулират секрециятра на други цитокини или антитела. Цитокините могат да регулират клетъчната активност чрез следните свойства:

  • Плейотропия – един цитокин има много различни функции;
  • Редундантност – няколко различни цитокина могат да имат едни и същи или сходни функции;
  • Синергизъм – когато комбинираният ефект на два цитокина върху клетъчната активност е по-голям от сумарния ефект при отделното им действие.
  • Антагонизъм – ефектите на един цитокин инхибират (потискат) или компенсират ефектите на друг цитокин.


Библиография:
Cannon JG. Inflammatory Cytokines in Nonpathological States
National Center for Biotechnology Information. Cytokines, Chemokines and Their Receptors
Zhang JM, An J. Cytokines, inflammation, and pain