Какво са рецепторите?

Клетките в човешкото тяло се нуждаят от начин да взаимодействат с вещества като хормони, лекарства или дори със слънчева светлина. Тук се намесват клетъчните рецептори. Рецепторът представлява протеинова молекула в клетката или на повърхността на клетка, към която вещество (като хормон, лекарство или антиген) може да се свърже, причинявайки промяна в активността на тази конкретна клетка.

 


Каква е функцията на рецепторите?

За рецептора може да се мисли като за ключалка, докато за веществото, свързващо се с него, като за ключа към тази ключалка. По този начин, само вещества, които са настроени да пасват на определен рецептор, могат да се свързват с него. Веществата, свързващи се с рецепторите на клетките, могат да им дадат различни инструкции:

  • Да произвеждат определено вещество, например хормон, който предизвиква чувство на ситост след обилно хранене;
  • Да се делят по-бързо, например при мускулните клетки след тренировка;
  • Да предизвикат унищожаването на клетки, като химиотерапевтичните лекарства, свързващи се с рецепторите на раковите клетки и могат да сигнализират на тези ракови клетки да се самоунищожат

Какви видове рецептори съществуват?

Рецепторите на клетките са строго специализирани и всъщност има стотици различни видове рецептори. Различните видове рецептори реагират на различни неща, като:

  • Вещества като хормони, лекарства или алергени;
  • Допир, натиск, налягане, вкус и вибрации;
  • Светлина (тялото произвежда витамин D, когато слънчевата светлина взаимодейства с кожата)

В някои случаи, ако една клетка няма правилния рецептор за определено вещество, това вещество няма да повлияе на клетката. Например лептинът е хормонът, който кара човек да се чувства сит след обилно хранене. Клетките, които нямат рецептори за лептин, няма да реагират на този хормон, но тези, които имат, ще реагират, инхибирайки освобождаването на други хормони, които карат човек да иска да се храни повече.

 

Какво е значението на рецепторите за организма?

Рецепторите могат да играят както добри, така и лоши роли в човешкото тяло. При някои обстоятелства те могат да допринесат за увреждане, причинено от определени заболявания. В други, те могат да взаимодействат с лекарства, за да помогнат за контролиране на определени състояния.

 

Например при цьолиакия рецепторите на специфични клетки на имунната система служат като ключалки, докато фрагменти от глутеновия протеин служат като ключове. Това взаимодействие предизвиква характерното за цьолиакия чревно увреждане, известно като вилозна атрофия на тънкото черво, което представлява увреждане на власинките (вилите) покриващи тънките черва, чрез които се осъществява резорбцията на веществата.

 

Определени клетъчни рецептори също изглежда играят роля в причиняването на увреждане и при други автоимунни заболявания. Това е така, защото при автоимунно заболяване (като цьолиакия) имунната система реагира погрешно и уврежда някои от собствените клетки на тялото.


В някои случаи може да бъде използвана реакцията на клетъчните рецептори, за да подпомогне лечението при заболяване. Например при високо кръвно налягане лекарствата могат да заемат местата в клетъчните рецептори, които иначе биха били заети от хормон, който повишава кръвното налягане.

 

Тези лекарства са известни като ангиотензин-рецепторни блокери, защото блокират повишаващия кръвното налягане хормон ангиотензин. В резултат на това те могат да помогнат за контролирането на кръвното налягане, като не позволяват на ангиотензина да сигнализира на клетките да повишат кръвното налягане.

 

Референции:
1. Verywell Health. What Are Cell Receptors?
2. ScienceDirect. Cell Receptor
3. National Institutes of Health (NIH).Cell receptors: definition, mechanisms and regulation of receptor-mediated endocytosis