Фоторецепторите в ретината на окото са специализирани клетки, които улавят светлина и са отговорни за превръщането ѝ в сигнали, които се изпращат до мозъка.


Пръчици


Пръчиците са фоторецептори с цилиндрична форма. Те са по-многобройни от колбичките (конуси), като има приблизително 92 милиона пръчици, разположени в човешката ретина. Те функционират най-добре при светлина с нисък интензитет (скотопично зрение) и по този начин са отговорни за зрението в слабо осветена среда, като например привечер. Външните сегменти на пръчиците са с цилиндрична форма, състоящи се от около 1000 плоски, лобулирани, мембранозни диска. Вътрешният сегмент на клетката на пръчката е разделен на външна част, богата на митохондрии, и вътрешна част, съдържаща ендоплазмен ретикулум. Структурата на пръчиците е еднаква във всички области на ретината.



Пръчиците са разположени по цялата ретина, с изключение на центъра на фовеята (централната част на макулата, която отговаря за централното зрение). Плътността на разположение на пръчиците се увеличава с отдалечаването им от фовеята към периферията.

 

Зрението благодарение на пръчиците осигурява висока чувствителност към светлина, но с относително ниска пространствена дискриминация и липса на способност за разграничаване на различни дължини на светлината. Ето защо те не могат да разпознават различни цветове. В сравнение с колбичките (конусите), пръчиците имат лоша зрителна острота или способност да различават фини детайли.


Колбички


Колбичките са клетки с конична форма, които работят най-добре при високо интензивно осветление (фотопично зрение) и са отговорни за възприемането на цвета. В човешката ретина има много по-малко кокбички в сравнение с пръчици, наброяващи приблизително 4,6 милиона. Външните сегменти на колбичките обикновено са по-къси от тези на пръчиците. Както при пръчиците, вътрешният сегмент на колбичките има външна част, богата на митохондрии, и вътрешна част, съдържаща ендоплазмен ретикулум.


Структурата на колбичките варира в ретината и е силно модифицирана при тези в близост до фовеята в сравнение с тези колбички, разположени по-периферно. Съществуват 3 различни типа колбички – тип L, тип S и тип M. Плътността на колбичките в назалната ретина (от страната на носа) е по-голяма в сравнение с темпоралната ретина (от страната на слепоочието) и малко по-голяма в долната чат на ретината, отколкото в горната.


Опсините са група светлочувствителни протеини (хромопротеини), които се намират във фоторецепторите на ретината. Трите различни опсина, намиращи се в колбичките, обясняват способността им да улавят различни дължини на вълната на светлината, произвеждайки цветно зрение. Тези три опсина понякога се класифицират като червени (L-колбички), сини (S-колбички) и зелени (M-колбички). Плътното опаковане на колбички във фовеята позволява максимална разделителна способност.


Библиография:
Aghoghovwia, B., Zehra, U., Chaves, C. (2019). Structure of the Eyeball
Crumbie, L., Salvador, F., Rad, A. (2019). The Visual Pathway
Land, M. (2018). Photoreception. Encyclopedia Britannica