Невроните (нервните клетки) представляват едни от най-разнообразните клетъчни групи в човешкото тяло. Те имат голямо разнообразие както в начина, по който се разклоняват, което е характерно за определена подгрупа неврони, така и в техните размери. Някои неврони са дълги, обширни и миелинизирани (покрити с миелинова обвивка), докато други са къси, по-ограничени и немиелинизирани.


Невроните са групирани в две големи категории - такива, намиращи се в централната нервна система (главен мозък и гръбначен мозък) и такива, които се намират в периферната нервна система. В централната нервна система те се намират в клъстери, наричани ядра, или в слоеве, известни също като ламини, а в периферната нервна система те се намират в ганглии.


Невроните са в състояние да комуникират помежду си и с крайните органи (мускули, жлези и др.) с помощта на невротрансмитери.


 

Невротрансмитерите са малки молекули, които се синтезират в клетъчното тяло, съхраняват се във везикули (сферични мехурчета), транспортират се в аксоните (тънки израстъци на нерваната клетка) по микротубулите (клетъчни компоненти с тръбеста форма) до края на нервните влакна, където се освобождават при получаване на подходящ стимул.


Клетъчното тяло понякога се нарича перикарион или сома. Подобно на клетъчните тела на другите клетки, те съдържат ядрата и други органели в своята цитоплазма (вътрешната течна среда на клетките). В допълнение към извършването на общи функции (клетъчен ремонт и др.), органелите на цитоплазмата са отговорни за синтезата на невротрансмитери (например ацетилхолин).


Сомата има множество цитоплазмени проекции (разклоненията на нервната клетка), които се разклоняват, известни като дендрити. Тези дендрити формират специализирани връзки с други неврони, за да получават и обработват информация. Дендритите имат още по-малки издатини, наречени дендритни бодли, които са точките на контакт с аксони от други неврони. Тези контактни точки се наричат синапси и могат да бъдат не само връзка между два неврона, но и между неврон и мускулно влакно.


Клетъчните тела на повечето неврони имат дълга, единична проекция, известна като аксон. Аксонът е свързан с тялото на клетката чрез аксонов хълм.


Библиография:
Eroschenko, Victor P, and Mariano S. H. di Fiore: Difiore's Atlas Of Histology With Functional Correlations. 10th ed.
Haines, Duane E, and M. D Ard: Fundamental Neuroscience For Basic And Clinical Applications. 4th ed.
Kiernan, J. A, Murray Llewellyn Barr, and Nagalingam Rajakumar: Barr's The Human Nervous System. 10th ed.