Микробните токсини представляват вещества, които се произвеждат от микроорганизмите като бактерии и гъбички. Микробните токсини спомагат инфекцията и заболяването чрез директно увреждане на тъканите на гостоприемника, както и чрез деактивиране на имунната система.


Производството на протеини, които увреждат тъканта на гостоприемника, е добре установено като неразделна част от инфекциозните процеси на много бактериални патогени. Някои бактериални токсини, като ботулиновите невротоксини, са най-мощните известни природни токсини. Микробните токсини обаче имат важни приложения в медицината и научните изследвания.


Потенциалните приложения на токсините включват борба с микробната вирулентност, разработването на нови противоракови лекарства и други лекарства и използването на токсините като инструменти в невробиологията и цитологията.



Бактериите произвеждат токсини, които могат да бъдат класифицирани като екзотоксини или ендотоксини. Екзотоксините се образуват и активно се секретират от бактериите, докато ендотоксините остават част от бактериите и се освобождават при разрушаването им. Обикновено ендотоксинът е част от бактериалната външна мембрана и той не се отделя, докато бактерията не бъде убита от имунната система.


Реакцията на организма към ендотоксина може да включва силно възпаление. Обикновено възпалителният процес се счита за ползотворен за заразения гостоприемник, но ако реакцията е достатъчно силна, това може да доведе до усложнение като сепсис.


Досега има описан само един вирусен токсин: NSP4 от ротавирус. Той е идентифициран като вирусен ентеротоксин и има наблюдения, че този протеин причинява диария при кърмачета при малки деца.


Антитоксините представляват антитела, които имат способността да неутрализират специфични токсини. Те се произвеждат от определени животни, растения и бактерии в отговор на експозицията им на токсини. Въпреки че антитоксините са най-ефективни при неутрализиране на токсините, те също могат да убиват бактерии и други микроорганизми.


Антитоксините се произвеждат в организмите и могат да се инжектират в други организми, включително на хора, за лечение на инфекциозни заболявания. Тази процедура включва инжектиране на животно с безопасно количество от определен токсин. След това тялотото на животното синтезира антитоксина, необходим за неутрализиране на токсина. После се взима кръв от животното. Когато антитоксинът се извлече от кръвта, той се пречиства и инжектира в човек или друго животно, предизвиквайки временно пасивен имунитет.

 

За да се предотврати серумна болест (алергичен тип реакция към чужди за организма вещества), често е най-добре да се използва антитоксин, който е получен от същия биологичен вид (например, да се използва човешки антитоксин при лечението на други хора).


Библиография:
Microbial toxins : current research and future trends. Proft, Thomas.
Harvey RA, Champe PC, Fisher BD (2007). Microbiology (2nd ed.)
US National Library of Medicine