Хормонът представлява биологично активно вещество, което се използва от многоклетъчните организми за организиране, координиране и контрол на функциите на техните клетки и тъкани.

 

Тези биологични съединения притежават огромен обхват на действие - от контрол на метаболизма до влияние в поведението, които са необходими на организмите да оцеляват и да се размножат.



Хормоните се освобождават от жлезите. Жлезите представляват група клетки в тялото, които освобождават вещества в кръвния поток (ендокринни жлези, освобождаващи хормони) или в кухини вътре в тялото или върху външната му повърхност (екзокринни жлези, като потните и слюнчените жлези).


Хормон може да бъде синтезиран от множество изходни молекули, но всеки хормон има специфичен рецептор. Много хормони пътуват през кръвния поток до целевата си клетка, която има специфичен рецептор, необходим за приемане на сигнала.


Сигналът може да бъде приет от клетката външно или първо да бъде транспортиран до цитозола (вътрешноклетъчна течност) или ядрото на прицелната клетка, където хормонът се свързва със специфичния му рецептор. Ако сигналът се приема външно от клетката, втора молекула, която посредничи, се освобождава в цитозола, като осъществява процес в целевата клетка.


Системите, чрез които действат хормоните са много сложни и включват множество различни видове клетки и могат да реагират по различен начин на един и същ хормон. Хормоните попадат в една от следните категории:

  • Хормоните с ендокринна сигнализация изминават големи разстояния през кръвоносната система, за да достигнат до прицелната тъкан;
  • Хормоните с паракринна сигнализация пътуват до близки клетки през интерстициалните (междуклетъчните) пространства между тях;
  • Хормоните с автокринна сигнализация засягат същия вид клетки, които са секретирали тези хормони;
  • Някои хормони се освобождават от дадена клетка, след което те пряко въздействат на същата тази клетка.

Някои хормони действат в множество категории, въздействайки както върху близко разположени клетки, така и на големи разстояния през кръвоносната система. Всяка клетка в организма притежава специални рецептори за различни хормони, които определят нейната функция в тялото, както и на кои сигнали реагира тя.


Библиография:
Belfiore A, LeRoith, eds. (2018). Principles of Endocrinology and Hormone Action
Campbell, Miles; Jialal, Ishwarlal (2019). Physiology, Endocrine Hormones