Ретината представлява мембрана, която покрива вътрешната страна на задната стена на очната ябълка и съдържа специални сензорни клетки (рецептори). Ретината се състои от епителни, глиални и нервни клетки, подредени в 10 слоя, в които може да бъде открита и специализирана група от рецептори (фоторецептори).
Тези фоторецептори са локализирани около зона близо до центъра на ретината, наречена макула, която е функционалният център на ретината. Фовеята (която притежава най-голяма чувствителност към детайли и цвят) се намира в центъра на макулата. Макулата е отговорна за цветното зрение с висока разделителна способност, осигурено от различни видове фоторецептори.
Фоторецепторите са клетки, създаващи образ. Те са специализиран тип светлочувствителни невроепителни клетки, които са способни да абсорбират светлината и да я преобразуват в електрически сигнал в началните етапи на механизма на зрението, процес, известен като фототрансдукция. Фоторецепторите са плътно опаковани заедно едни до други, което позволява поглъщането на голямо количество светлина върху малка площ на ретината.
Фоторецепторите в ретината са класифицирани в две групи, наименувани според тяхната физическа морфология. Пръчковидните клетки (пръчиците) са силно чувствителни към светлина и функционират при нощното зрение, докато конусовидните клетки (колбичките, конусчетата) са способни да възприемат широк спектър от фотони (светлинни частици) и са отговорни за цветното зрение и зрението през деня. Пръчиците и колбичките са структурно разделени от пет основни области:
- Външен сегмент;
- Свързваща ресничка (шийка);
- Вътрешен сегмент;
- Ядрена област;
- Синаптична област
Външният сегмент участва в улавянето на светлината и превръщането ѝ в електрически стимул, докато свързващата ресничка свързва външния и вътрешния сегменти един с друг.
Вътрешният сегмент съдържа метаболитни органели като митохондрии, лизозоми и ендоплазмен ретикулум, а ядрената област съдържа ядрото на клетката.
И накрая, синаптичната област функционира при трансфера на невротрансмитери, като глутамат, между фоторецепторните клетки и биполярните клетки или вторични неврони.
Светлината се абсорбира от родопсините (съдържащи пигмент сензорни протеини, които преобразуват светлината в електрически сигнали) във фоторецепторните клетки. Родопсините са зрителни пигменти, състоящи се от протеин - опсин, който се намира по мембраната на дискчетата (специфични вгъвания на клетъчната мембрана, в които се поместват пигментните молекули) на външния сегмент. Човешките фоторецептори съдържат 4 вида опсини; един се намира в пръчиците; и три в колбичките.
Библиография:
Aghoghovwia, B., Zehra, U., Chaves, C. (2019). Structure of the Eyeball
Crumbie, L., Salvador, F., Rad, A. (2019). The Visual Pathway
Land, M. (2018). Photoreception. Encyclopedia Britannica
