Ентероцитите са клетки на червата, които образуват по-голямата част от техния епител. Тези клетки са по-изобилни в тънките черва, отколкото в дебелото черво и апендикса. В тънките черва количеството на ентероцитите е около 80% от всички епителни клетки.
Основната функция на ентероцитите е да абсорбират молекули от лумена (отворът) на червата и да ги транспортират към заобикалящата ги съединителна тъкан и кръвоносни съдове.
Ентероцитите имат микровили (малки удължени кръгли издатини на плазмената мембрана) върху своята апикална (свободна) повърхност, множество митохондрии в базалната част и добре развит апарат на Голджи и ендоплазмен ретикулум. Механичната цялост на чревния епител зависи от клетъчните връзки между съседните ентероцити.
Връзките се намират в близост до апикалната част на ентероцита. Десмозомите (клетъчни структури за контакт между клетките) са разположени в латеро-базалните мембрани. В латеро-базалните мембрани също се наблюдават празнини. Хемидесмозомите са структури, които се намират в базалната плазмена мембрана на ентероцитите, прикрепващи клетката към базалната ламина (слой от извънклетъчен матрикс, секретиран от епителните клетки, върху който седи епителът).
Ентероцитите са поляризирани и имат две страни – апикална и базолатерална. Ентероцититите имат добре подреден цитоскелет и добре развит везикуларен трафик, който разпределя молекулите по различен начин между двете страни на клетката. Плътните връзки предотвратяват страничната дифузия на молекулите между двата полюса, като по този начин спомагат за поддържане на полярността.
Ентероцитите притежават силно опаковани микровили от апикалата страна, което увеличава повърхността на мембраната около 100 пъти. В апикалните мембрани има множество транспортни приспособления, които работят като порти за молекулите, получени в резултат на храносмилането, за да могат да влязат в ентероцита. Съществуват и други транспортни приспособления в базо-латералните мембрани за тези молекули, които трябва да излязат от ентероцита и да достигнат до кръвоносните съдове. Това сегрегирано разпределение на рецепторите се генерира от везикуларен транспорт.
Луменът (отворът) на червата е пълен с потенциално токсични молекули, които увреждат ентероцитите. Вместо да поправят всяка щета, увредените и по-стари ентероцити умират при процес на програмирана клетъчна смърт (апоптоза) и се избутват от епителния слой, като така непрекъснато се заменят с нови. Лигавицата на тънките черва е силно нагъната и образува криптите на Либеркюн (Lieberkühn) – множество ямки и власинки (вили). В дебелото черво също има крипти на Либеркюн, но без въси, а епителната повърхност е плоска.
Жизненият цикъл на ентероцита започва в най-дълбоката част на жлезите на Либеркюн и завършва при върховете на вилите на тънките черва или в епителната повърхност на дебелото черво. Животът на ентероцита е около 2 до 5 дни. При хората чревният епител се обновява на всеки 4 до 5 дни.
Библиография:
ScienceDirect. Small Intestine
National Center for Biotechnology Information (NCBI). Enterocytes: active cells in tolerance to food and microbial antigens in the gut
Encyclopaedia Britannica. Enterocytes
