Вътрешната повърхност на кръвоносните съдове и лимфните съдове, както и кухините на сърцето са облицовани от слой епителни клетки – ендотелни клетки. Ендотелните клетки са плоски и прикрепени една към друга чрез клетъчни връзки. Основната им функция е да бъдат посредници между кръвта или лимфата и другите тъкани.

 

Ендотелните клетки са важни и за обмена на имунни клетки между кръвта и тъканите. Те също така имат участие в съдоразширяването и осъществяването на баланс между съдосвиващите и съдоразширяващите стимули, потискане на тромбоцитната адхезия и агрегация и потискане на възпаленията на сърдечносъдовата система.



Ендотелните клетки имат сплесната форма. Клетъчната форма на ендотелните клетки следва морфологията на съда, който облицоват. В по-тесните капиляри една ендотелна клетка може да бъде достатъчна да облицова целия периметър на кръвоносния съд, така че вътрешността на съда да представлява само ред от ендотелни клетки. В по-големите съдове, като артерии и вени, са необходими много ендотелни клетки за покриване на целия периметър на съда.


Перинуклеарната цитоплазма на ендотелните клетки съдържа по-голямата част от митохондриите и други органели, като апарата на Голджи. Периферната цитоплазма е оскъдна и притежава малко органели, въпреки че тубулите на ендоплазмения ретикулум могат да бъдат открити близо до плазмената мембрана.


Глюкозата е основният енергиен източник на ендотелните клетки, но се метаболизира по гликолитичен път (гликолиза), което означава нисък брой митохондрии в тези клетки. Въпреки това, има някои ендотелни клетки с повече митохондрии, като ендотелиума на централната нервна система, тъй като те се нуждаят от повече енергия за по-интензивен транспорт. Една особеност на ендотелните клетки е, че те имат много везикули, повечето от които са ендоцитни везикули.


В някои части на тялото, като черния дроб, бъбречният кортекс и ендокринните жлези, ендотелните клетки в капилярите притежават пори (фенестри) с диаметър около 60 до 70 nm, които директно свързват кръвта или лимфата с околните тъкани. Капилярите с този тип ендотелни клетки са известни като фенестрирани капиляри, освен трофична функция (отнасяща се до кръвоснабдяването и храненето), изпълняват и функции, свързани с физиологичната роля на органите – секреция на хормони, пренасяне на големи количества вода с разтворените в нея вещества при резорбция и филтрация. Фенестрите са разпределени на групи и тяхната плътност зависи от вида на ендотела. Капилярите, които нямат такива пори, се наричат нефенестрирани.


Библиография:
1. Dejana E, Hirschi KK, Simons M. 2017. The molecular basis of endothelial cell plasticity. Nature communications
2. Fajardo LF. 1988. The complexity of endothelial cells. American journal of clinical pathology
3. Michiels C. 2003. Endothelial cell functions. Journal of cellular physiology