Екзон е кодиращата област на ген, която съдържа информацията, необходима за синтезата на протеин. При еукариотите гените са изградени от кодиращи екзони, които се редуват с интрони (некодиращите участъци от даден ген). Интроните се намират в гените на повечето организми и много вируси и могат да бъдат локализирани в широк спектър от гени.


Екзоните се отнасят както до ДНК последователността в гена, така и до съответната последователност в РНК. След обработка на РНК (сплайсинг) тези интрони се отстраняват, за да бъде създадена зрялата функционираща информационна РНК (mRNA), която носи информация за синтезата на протеин. Както целият набор от гени на даден вид съставлява неговия геном, целият набор от екзоните му съставлява неговия екзом.


В ДНК на еукариотните организми екзоните могат да бъдат заедно в непрекъснат ген или разделени от интрони в прекъснат ген. Когато генът се транскрибира в пре-иРНК (първичен транскрипт), тя съдържа както интрони, така и екзони. След това пре-иРНК се обработва и интроните се остраняват от молекулата. Зрелите иРНК могат да бъдат с дължина от няколкостотин до няколко хиляди нуклеотида.



Различните екзони кодират различни домейни на протеин. Домейните могат да бъдат кодирани от един екзон или множество екзони, събрани заедно. Наличието на екзони и интрони позволява по-голяма молекулярна еволюция чрез процеса на разбъркване на екзоните.

 

Разбъркването на екзоните се случва, когато по време на рекомбинацията се обменят екзони на сестрински хромозоми. Това дава възможност за образуване на нови гени. Екзонизацията е създаването на нов екзон, в резултат на мутации в интроните.


Екзоните също така позволяват множество протеини да бъдат транслирани от един и същ ген чрез алтернативен сплайсинг. Този процес позволява екзоните да бъдат подредени в различни комбинации, когато интроните бъдат премахнати. Различните конфигурации могат да включват пълно премахване на екзон, включване на част от екзон или включване на част от интрон. Алтернативният сплайсинг и дефектите в него могат да доведат до редица заболявания, включително рак.


Библиография:
Brown, T. Introduction to genetics: a molecular approach
Klug, W. S., & Cummings, M. R. Concepts of genetics, 4th ed.