Археите (Archaea) представляват биологична империя едноклетъчни микроорганизми, в чиито клетки липсва клетъчно ядро или други органели, които да са разграничени чрез мембрана. В съвременната класификация на организмите Архея се разглеждат като самостоятелна империя или като надцарство наред с Бактериите и Еукариотите (животните, растенията и гъбите).


Археите се различават от бактериите и еукариотите по генетични, биохимични и структурни особености. Въпреки многото получена информация за генома на археите и структурата и функцията им, много въпроси остават неизяснени.


Над половината от гените на тези микроорганизми кодират уникални протеини с неизвестни функции. Трудностите в изолацията и отглеждането на археи също допринасят за относителна липса на познания за тях. Досега при археите не са описани конкретни гени или фактори за вирулентност (степен на патогенност на микроорганизмите). Независимо от това археите могат да разполагат със средствата и със сигурност имат възможност да причинят заболяване.



Археите споделят някои характеристики с известни патогени, които потенциално могат да причинят заболяване. Такива характеристики включват широк достъп до гостоприемници и възможности за дългосрочно колонизиране и съвместно съществуване с ендогенната флора (микроорганизмите, които нормално се намират в организма) в гостоприемник.


Откриването на анаеробни (живеещи в отсъствието на свободен кислород) археи в човешката чревна, вагинална и орална микрофлора демонстрира способността им да колонизират човешкия гостоприемник. Освен това тяхното оцеляване в човешкия организъм включва и избягването на имунната система и конкуренцията им с нормалната микрофлора на човек, но данните как точно го правят остават до голяма степен недостъпни.


Дали членовете на Архея притежават фактори на вирулентност не е изяснено. Археите са разнообразни микроорганизми, което също представлява проблем за проучванията. От значение е намирането на общи характеристики, споделени от археите, които биха им попречили да действат като патогени.


Резултатите от взаимодействието между архея и човек, независимо дали то включва промяна във физиологията на гостоприемника, увреждане на тъканите или клинично заболяване, остават загадка.


Като цяло патогените се отличават от коменсалите (организми, които извличат полза от връзката с гостоприемника си, на когото нито вредят, нито донасят някаква полза) по това, че разчитат на стратегия за оцеляване и репликация или предаване от гостоприемник на друг, което редовно води до увреждане на клетките, тъканите или организма на гостоприемника.

 

Тези стратегии могат да варират значително, но те често са идентични за дадено семейство патогени. Стратегиите включват получаване на достъп до гостоприемника в достатъчен брой, закрепване и колонизиране на ниша (система), избягване на защитата на гостоприемника и размножаване в гостоприемника. Ако някои археи се държат като патогени, те вероятно следват тази основна схема, но могат да използват коренно различни механизми при някои или при всички тези стъпки.


Библиография:
Belay, N., R. Johnson, B. S. Rajagopal, E. C. de Macario, and L. Daniels. Methanogenic bacteria from human dental plaque.
DeLong, E. F. 1992. Archaea in coastal marine environments.
Graham, D. E., R. Overbeek, G. J. Olsen, and C. R. Woese. 2000. An archaeal genomic signature.