Антиоксидантите са молекули, които предотвратяват окислението на други молекули. Окислението представлява химичен процес, при който става отдаване на електрони. В живите организми този процес може да доведе до нарушения, които водят до разграждане на органичните молекули.


Кислородът е голям електронен акцептор (приема електрони), което прави възможни химични реакции като клетъчното дишане, но това също го прави и силно реактивен по потенциално вредни начини за организма.


Кислородът „обича“ да отнема електрони от други молекули. Човешките клетки използват това негово качество, за да „захранват” с електрони кислорода (който постъпват в организма чрез дихателната система), което задвижва процеса на клетъчно дишане.



Обаче кислородът или нестабилните кислородни съединения в клетките на организма могат да започнат да отнемат електрони от молекули, които са важни за клетъчните структури. При някои реакции в клетките също се произвеждат опасни кислородни съединения като водороден пероксид (H2O2) като странични продукти при биологични процеси. Тези кислородни съединения понякога се наричат „реактивни кислородни видове“ или накратко „ROS“.


Кислородът не е единственият окислител в света на химията. Всяка молекула, която отнема електрони от други молекули, се нарича „окислител“. Но терминът "окислител" идва от името на кислородния атом, тъй като кислородът е най-силният окислител, който е често срещан в природата.


Когато молекули в клетките загубят електрони поради взаимодействие с окисляващо съединение, това може да задвижи верижна реакция - молекулата, която е загубила електрона си, може вече да се превърне в окислител, като сега тя вече търси да отнеме електрон и може да го получи от „по-слаба“ молекула, окислявайки нея на свой ред.


За да бъдат защитени от окисляващи съединения, живите клетки произвеждат антиоксиданти, чиято работа е да действат заедно, за да предотвратят увреждане при окисление на важни за клетката молекули като ДНК. Някои от тях работят чрез търсене и унищожаване на окислителни съединения, докато други блокират или прекъсват окислителните реакции, а дори възстановяват молекулите, които са били повредени от окислението.


Терминът „антиоксиданти” се използва най-често за обозначаване на някои вещества, за които се смята, че чрез приемането им с храната могат да подобрят човешкото здраве.


Библиография:
Campbell, Neil A. Biology: Exploring Life
Clayden, Jonathan. Greeves, Nick., Warren, Stuart G. Organic chemistry. (2nd ed.)
Forrester, A.R. Organic Chemistry of Stable Free Radicals