Адаптогените са определени растения и гъби, за които се смята, че помагат на организма да се адаптира към стреса. Днес тези растения и гъби могат да бъдат намерени под формата на хранителни добавки, напитки или като тинктури.
Смята се, че адаптогените се препоръчват често и имат различни ползи за здравето - от понижаване на стреса до балансиране на хормоните, подобряване на вниманието и засилване на имунната система. Подобно на множество хранителни добавки, обаче, има ограничени научни доказателства в подкрепа на тези вещества.
Адаптогените се определят като вещества, които повишават „състоянието на неспецифична резистентност“ при стрес, физиологично състояние, което е свързано с различни нарушения на невроендокринната имунна система. Изследвания са показали, че адаптогените проявяват невропротективна, антидепресивна, анксиолитична (успокояваща), ноотропна (подобряват мозъчната функция) и стимулираща централната нервна система (ЦНС) активност.
В допълнение, редица клинични проучвания показват, че адаптогените имат ефект, който повишава умствената работоспособност на фона на стрес и умора, особено при умствено изтощение при повишено внимание. Фармакологични проучвания върху редица адаптогени са дали обосновка за тези ефекти и на молекулярно ниво, като е било открито, че стрес-защитната активност на адаптогените е свързана с регулиране на хомеостазата чрез няколко механизма на действие, свързани с оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза и регулирането на ключови медиатори на реакцията на стрес.
Идеята, че едно хапче може да подобри умственото и физическото представяне на здрави хора, е измислена по време на Втората световна война и е била изпробвана с използването на различни стимуланти, давани на пилоти и членове на екипажи на подводници. Например първите проучвания за стимулиращите и тонизиращи ефекти на Schisandra chinensis (Китайски лимонник) са публикувани във военни списания на Съветския съюз от Втората световна война.
През периода 1950-60 г. е разработена идеята за използване на билкови лечебни растения за увеличаване на издръжливостта и оцеляване във вредна среда и е въведена нова концепция за „адаптогени“, за да опише съединения, които могат да увеличат „състоянието на неспецифично съпротивление” при стрес. Тази концепция се основава на теорията на Ханс Селие за стреса и общия адаптационен синдром, които имат три фази: фаза на тревога, фаза на съпротива и фаза на изтощение.
Днес изследванията на адаптогените обхващат следните четири области: фитохимия (изолиране и изясняване на структурата на активните съставки на адаптогенните растения); биохимия и молекулярна биология (механизми на стрес защитната активност на адаптогените на молекулярно и клетъчно ниво); експериментална и клинична фармакология (ефикасност и безопасност на адаптогените при свързани със стреса разстройства при животни и хора); фармацевтично разработване на билкови препарати/продукти, които имат добре установена употреба в медицината, основана на доказателства.
Някои от най-интересните разработки са проучвания, които ясно показват, че някои адаптогенни вещества могат да активират защитните механизми на клетките, което е свързано с увеличаване на процента на тяхната преживяемост. Тези изследвания досега са били насочени към регулирането на молекулярни шаперони (протеини на топлинен шок), като Hsp70 и други ключови медиатори на стреса.
Терминът адаптоген често се прилага за растения, дори когато критериите за адаптоген не са изпълнени, като важния и значим общ адаптивен ефект върху стреса, включващ целия организъм и неговите основни органи и функции.
Референции:
1. National Center for Biotechnology Information (NCBI). Panossian A, Wikman G. Effects of Adaptogens on the Central Nervous System and the Molecular Mechanisms Associated with Their Stress—Protective Activity
2. Ajala TO. The Effects of Adaptogens on the Physical and Psychological Symptoms of Chronic Stress
3. Verywell Health. What Are Adaptogens?
