Цитозолът предсталвява течността, която се намира се вътре в клетките. Цитозолът е разтвор на водна основа, в който плуват органели, протеини и други клетъчни структури.


Цитозолът на всяка клетка е сложен разтвор, чиито свойства позволяват осъществяването на функциите на живота. Той съдържа протеини, аминокиселини, иРНК (информационна рибонуклеинова киселина - служи като матрица, по която се осъществява белтъчната синтеза), рибозоми, захари, йони, сигнални и други молекули.


Въпреки че някога се е смятало, че цитозолът е прост разтвор, учените все повече откриват за сложността на неговата структура и организация. Някои видове организми използват организацията на своята цитоплазма (вътрешната течна среда на клетките), за да насочат развитието на ембрионите от оплодената яйцеклетка.


 

При тези видове организми сигналните молекули се разпределят по различен начин в цитоплазмата на яйцеклетката. Когато яйцеклетката започне да се дели след оплождането, това води до различни дъщерни клетки, които получават различни сигнални молекули и впоследствие се развиват в различни видове тъкани. Този принцип показва важността и сложността на цитоплазмата, която някога се е смятала за само за съставена от солена вода.


Мембранните органели плуват в цитозола, но вътрешността им не се счита за част от него. Хлоропластите, митохондриите, ядрата и други затворени, самостоятелни мембранни сруктури в клетките имат своя вътрешна течност и химия, която е отделна от цитозола.


Цитозолът служи като среда за вътреклетъчни процеси. Това означава, че трябва да съдържа подходящите протеини, йони и други важни съставки. Дейностите, които се провеждат в или включват цитозола са:

  • Ензимна активност. Ензимите често изискват определени концентрации на сол, нива на рН и други условия на средата, за да работят правилно.
  • Предаване на сигнали. Сигналните молекули могат да преминават в цитозола чрез дифузия, за да променят функционирането на ензимите, органелите или дори ДНК транскрипцията. Това могат да бъдат сигнални молекули идващи от външната среда на клетката или сигнални молекули, пратени от една част на клетката, които да действат в друга.
  • Структура и опора на клетката и органелите. Повечето клетки разчитат на обема на цитозола за образуването на форма и създаването на пространство за движение на химичните вещества в клетката.
  • При прокариотите (едноклетъчни организми без ядра), при които липсват мембранни органели, в цитозола се случват практически всички функции на живота, включително транскрипция и репликация на ДНК, гликолиза и др.


Библиография:
Harvey RA, Ferrier DR. Lipincott’s Illustrated Reviews: Biochemistry Fifth Edition
Chaudhry R, Varacallo M. Biochemistry