Транскрипция в генетиката се нарича процесът, при който една ДНК-последователност се копира чрез ензимa РНК-полимераза образувайки комплементарна РНК. С други думи, това е процесът на пренасяне на генетична информация от ДНК на РНК.


РНК-полимераза или полимераза на рибонуклеинова киселина, представлява ензим, съставен от много субединици (молекули), който катализира процеса на транскрипцията, където РНК-полимер (високомолекулно съединение, молекулите, на което се състоят от голям брой повтарящи се групи) се синтезира от ДНК матрица, която служи като шаблон. Получената верига РНК е първично копие, което трябва да бъде обработено, преди да може да функционира вътре в клетката.


РНК-полимеразите взаимодействат с много протеини, за да изпълнят своята функция. Тези протеини спомагат за повишаване на специфичността на свързване на ензима, подпомагат разплитането на двойната спирална структура на ДНК, модулират активността на ензима въз основа на изискванията на клетката и променят скоростта на транскрипцията.



Някои РНК-полимерази могат да катализират образуването на полимер с дължина над четири хиляди бази всяка минута. Те обаче имат диапазон на скоростта и понякога могат да правят паузи или дори да спират на определени последователности, за да запазят точността по време на транскрипцията.


Традиционно централната догма на молекулярната биология разглежда РНК като молекула-пратеник, която изнася информацията, кодирана в ДНК, от ядрото, за да стимулира синтеза на протеини в цитоплазмата. Другите добре познати РНК са транспортната РНК (тРНК) и рибозомната РНК (рРНК), които също са тясно свързани с механизма на синтезата на протеини.

 

През последните десетилетия обаче стана ясно, че РНК изпълнява редица функции, от които кодирането на протеини е само една от тях. Някои РНК регулират генната експресия (процесът, при който информация от един ген, се трансформира във функционален продук), други действат като ензими, някои дори са от решаващо значение за образуването на гамети (полови клетки). Те се наричат некодиращи РНК.


Тъй като РНК-полимеразата участва в производството на молекули, които имат широк спектър от роли, една от основните ѝ функции е да регулира броя и вида на РНК-копията, образувани в отговор на изискванията на клетката.

 

Редица различни протеини, транскрипционни фактори и сигнални молекули взаимодействат с РНК-полимеразата, за да регулират нейната активност. Смята се, че тази регулация е от решаващо значение за развитието на еукариотите, където генетично идентичните клетки показват различна генна експресия и специализация в многоклетъчните организми.


Библиография:
Werner F, Grohmann D. Evolution of multisubunit RNA polymerases in the three domains of life
Herr AJ, Jensen MB, Dalmay T, Baulcombe DC. RNA polymerase IV directs silencing of endogenous DNA
Griffiths AJF, Miller JH, Suzuki DT, et al. An Introduction to Genetic Analysis. 7th edition