Лептинът е хормон, който се произвежда от мастните клетки и помага за контролиране на приема на храна, като изпраща сигнали към хипоталамуса в мозъка. Той потиска апетита и поради тази причина е наречен „фактор на ситост“, противоположен на него като действие е грелинът.

 

Лептинът регулира енергийните нива, като участва в поддържането на баланса между глад и ситост. Хормонът също така контролира количеството използвана енергия през деня. При високи нива на телесни мазнини се наблюдават и високи нива на лептин в кръвта. Изследванията показват, че повишените нива на лептин могат да доведат до лептинова резистентност, което затруднява загубата на тегло.


 

Лептинът се синтезира от мастните клетки в тялото и навлиза в кръвообръщението, чрез което достига до мозъка. Хормонът трябва да премине кръвно-мозъчната бариера (мембрана, която предпазва мозъка от вредни токсини) за да стигне до хипоталамуса. Хипоталамусът (подхълмие) е зоната в основата на междинния мозък, която регулира хормоните, наред с други важни телесни функции.

 

В хипоталамуса лептинът функционира, като сигнализира, че тялото не се нуждае от повече храна. Този отговор предизвиква чувство на ситост. Ако нивата на лептин са ниски или лептинът не достига до хипоталамуса, това води до чувство на глад.

 

Лептинът регулира телесното тегло и е важен маркер за съхранение на енергия. Това означава, че ако тялото има излишна енергия, складирана като мазнини, лептинът сигнализира на хипоталамуса да намали апетита и да изгори излишната телесна мазнина за енергия. Този отговор помага за поддържането на умерено телесно тегло.

 

Въпреки това, при наличие на големи количества телесни мазнини, е възможно да бъде развита резистентност към лептин, което води до необичайно високи нива на лептин в кръвта.

 

Нивата на лептин, които са твърде ниски, са по-рядко срещани. Ниските нива на лептин могат да възникнат при тежко затлъстяване в детска възраст и забавен пубертет.

 

Когато нивата на лептин са под средните, мозъкът смята, че в тялото няма мазнини. Тези намалени нива може да причинят симптоми на неконтролируем глад, което води до прекомерен прием на храна. Инжекциите с лептин са начин за облекчаване на този проблем.

 

Референции:
1. National Center for Biotechnology Information. Izquierdo, A. G., et al. (2019). Leptin, obesity, and leptin resistance
2. National Center for Biotechnology Information. Ramos-Lobo, A. M., et al. (2017). The role of leptin in health and disease
3. Endocrine Library. What is leptin?