Цереброспинална течност (гръбначно-мозъчната течност, ГМТ) или ликвор (Liquor cerebrospinalis) представлява бистра, безцветна течност, която изпълва и обгражда главния и гръбначния мозък и осигурява механична бариера срещу травма. Образувана основно във вентрикулите на мозъка (мозъчните стомахчета), цереброспиналната течност поддържа мозъка и осигурява смазване между околните кости и главния и гръбначния мозък.

 

Мозъкът „плува“ изцяло в гръбначно-мозъчната течност. Цереброспинална течност заема субарахноидалното пространство (пространството между средната и вътрешната обвивка на мозъка) и вентрикуларната система около и вътре в главния и гръбначния мозък. Ликворът изпълва вентрикулите на главния мозък, цистерните и браздите, както и централния канал на гръбначния мозък.


 

Когато човек претърпи удар в главата, течността действа като възглавница, притъпявайки силата чрез разпределяне на удара. Ликворът помага да се поддържа налягането в черепа на постоянно ниво. Увеличаването на обема на кръвта или мозъчната тъкан (при оток или тумор) води до съответно до намаляване на гръбначно-мозъчната течност. Обратно, ако има намаляване на обема на материята в черепа, както се случва при атрофия на мозъка, цереброспинална течност компенсира с увеличаване на своя обем.

 

Гръбначно-мозъчната течност също така транспортира метаболитни отпадъчни продукти, антитела, химикали и патологични продукти на болестта от главния и гръбначния мозък в кръвта. Съставът на цереброспиналната течност е леко алкален и е около 99 процента вода. Нормално в тялото на възрастен човек има около 100 до 150 ml цереброспинална течност.

 

Точният метод на образуване на гръбначно-мозъчната течност не е напълно установен. След като произхожда от вентрикулите на мозъка, ликворът вероятно се филтрира през мембраните на нервната система (епендима). Цереброспинална течност се произвежда непрекъснато и цялата се подменя на всеки шест до осем часа.

 

Гръбначно-мозъчната течност в крайна сметка се абсорбира във вените и напуска цереброспиналните пространства на различни места, включително пространства около коренчета на гръбначномозъчните нерви и черепните нерви. Движението на цереброспинална течност се влияе от действието на гравитацията, непрекъснатия процес на секреция и абсорбция, кръвното налягане, дишането и движения на главата и тялото.

 

Изследването на ликвора може да диагностицира редица заболявания. Проба от течността се взема чрез вкарване на игла в лумбалната област на долната част на гърба под края на гръбначния мозък; тази процедура се нарича лумбална пункция или спинална пункция. Ако Цереброспинална течност е мътна, това означава, че може да е налице менингит (възпаление на мозъчните обвивки). Кръвта в ликвора може да показва кръвоизлив в или около мозъка.

 

Референции:
1. Wright BL, Lai JT, Sinclair AJ (August 2012). "Cerebrospinal fluid and lumbar puncture: a practical review
2. Guyton AC, Hall JE (2005). Textbook of medical physiology (11th ed.)
3. Schoenwolf GC, Larsen WJ (2009). "Development of the Brain and Cranial Nerves". Larsen's human embryology (4th ed.)