По филмите винаги, когато някой изгуби съзнание и припадне, ако се появи лекар или парамедик на първо време проверяват дали пострадалият има пулс. На второ, се заемат да му светят в очите и да гледат зениците. Тази груба намеса в личното пространство или ще свести жертвата, ако ли не – ще помогне на здравния работник да оцени състоянието ѝ.


Очевидно реакциите на зеницата на светлина и изобщо промените в нея са важен индикатор за състоянието на човек и могат много да помогнат, ако самият човек е загубил съзнание и не може сам да каже какво го е сполетяло.


Но извън тези трагични събития, дори и в „мирно“ време, зеницата сама по себе си е достатъчно любопитно явление в човешкото тяло.


Зеница – название на „нищото“

Зеницата, често наричана още и пупила, не представлява някаква тъкан, образувание или орган в тялото, а напротив – липсата на тъкан. Тя е просранствено понятие и отразява един променящ се по големина отвор, ограден от вътрешния кант на ириса (цветната част на окото).


За запознатите с фотографската техника, бихме могли да кажем, че устройството на очната ябълка донякъде може да се оприличи на това на черната камера на фотоапарата, а зеницата - играе ролята на бленда. Получаването на изображението зависи от количеството светлина, което постъпва върху филма, или – в живия еквивалент – ретината.


Фотографите знаят, че колкото по-широко отворена е блендата и колкото повече време продължава снимката, толкова повече светлина ще постъпи в камерата и ще се отрази на плаката.


Очите ни обаче не са фотоапарати, те не правят снимки, а непрекъснато възприемат околния свят. Ето защо начинът, по който тялото ни контролира количеството постъпваща светлина е единствено чрез промяна в размера на зеницата. При силно осветление ако зеницата е широка, голямото количество светлина ще наруши контраста и няма да ни позволи да виждаме. Ето защо на светло зеницата се свива. Ако пък е тъмно, тя се разширява, за да позволи максимано много от светлината да достигне до ретината.

 

Нормалната зеница

Нормално двете зеници са кръгли, черни и еднакви по размер. Последният може да варира между 2,75 мм и 4,75 мм в диаметър. Миоза е понятие, което отразява относително тясна зеница, а мидриаза – широка. Нормално жените и късогледите хора (при които очната ябълка има по-дълъг предно-заден размер от нормалното) имат по широки зеници от мъжете и далекогледите.


Промените в размера на зеницата се извършват от два мускула, разположени в ириса – дилататор, интервиран от симпатиковата нервна система и сфинктер, обслужван от парасимпатикуса. Тоест, размерът на зеницата зависи от вегетативната нервна система и не е под контрола на волята ни.

 

NEWS_MORE_BOX


Тези нервни влакна имат връзка и с централната нервна система, ето защо по промяната в зеницата и реакциите ѝ може да се съди за увреждания както на вегетативната, така и на централната нервна система. 

 

Отклонения от нормалното

  • Цвят

Белезникав цвят на зеницата подсказва за наличие на катаракта или ретинобластом, жълтеникав – абсцес на стъкловидното тяло, червеникав – кръвоизлив в последното, а зеленикав – за глаукома.

  • Разлика в двете зеници – анизокория

Това е важен белег, който предполага, че има някакъв едностранен болестен процес и при разлика повече от 0,5 мм в диаметъра на двете зеници такъв винаги трябва да се търси.


Симпатиковата нервна система минава през некратък път до дилататора на зеницата и много процеси по него могат да увредят нерва – включително абсцеси във върха на белия дроб, туберкулоза или тумор там, шипове на прешлените, увеличена щитовидна жлеза или лимфни възли, които притискат нерви и др.

  • Форма

Нормално зеницата е с кръгла форма или леко овална, с леко източване към 5 часа (ако си представим циферблата на часовник) за дясното око и към 7 часа. за лявото. Освен познатата ни кръгла форма обаче, зеницата е способна да приеме какви ли не причудливи форми.


Това се случва при нарушения в това, което я формира – а именно ириса. При болестни процеси е възможно той да образува сраствания – синехии – който да изменят формата му.


След глаукомен пристъп пък, при който има силно повишено вътреочно налягане, зеницата може да придобие неправилна овална форма и силно разширен размер.

  • Размер

Употребата на наркотични вещества не може да остане скрита – зениците ще споделят какво е станало. Разширени зеници се предизвикват от кокаин, амфетамини, LSD, екстази и др., както и от някои лекарства – атропин, антихистамини, назални деконгестанти, трицилични антидепресанти, фенобарбитал и др.


Стесняване на зениците е ефект основно от опиоидите – морфин, хероин, кодеин, фентанил, метадон и др.