Нуклеиновите киселини и по-специално ДНК са ключови макромолекули за приемствеността на живота. ДНК носи наследствената информация, която се предава от родителите на децата, като предоставя инструкции как (и кога) да се синтезират многобройните протеини, необходими за изграждането и поддържането на функциониращи клетки, тъкани и организми.


Нуклеиновите киселини, макромолекули, които са изградени от мономери (структурни единици), наречени нуклеотиди, съществуват в две разновидности в природата: дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК) и рибонуклеинова киселина (РНК).

 


ДНК е генетичният материал, който се намира в живите организми, от едноклетъчните бактерии до многоклетъчните организми. Някои вируси използват като свой генетичен материал РНК вместо ДНК, но те технически не се считат за живи (тъй като не могат да се възпроизвеждат без помощ от гостоприемник).


При еукариотите (организми, чиито клетки притежават ядро), като растения и животни, ДНК се намира в ядрото на клетката, специализиран, мембранно ограничен клетъчен органел. При прокариотите, като бактериите, ДНК не се разполага в мембранна обвивка, въпреки че се намира в специализирана клетъчна област, наречена нуклеоид.


При еукариотите ДНК обикновено се разделя на множество дълги, линейни, компактни структури, наречени хромозоми, докато при прокариоти като бактерии, хромозомите са много по-малки и често с форма на пръстен. Хромозомата може да съдържа десетки хиляди гени, всеки от които предоставя инструкции как да се синтезира определен продукт, необходим на клетката.


Множество гени кодират информацията за синтезата на протеини, което означава, че те определят последователността на аминокиселините, които се използват като градивни единици за изграждането на определен протеин.

 

Преди тази информация да може да се използва за протеинов синтез, обаче, първо трябва да се синтезира РНК копие (транскрипция) на гена. Този вид РНК се нарича информационната рибонуклеинова киселина (иРНК), тъй като служи като пратеник между ДНК и рибозомите (органели, които прочитат последователността в иРНК и използват информацията за изграждане на протеини.

 

Прогресията на информацията от ДНК към РНК към протеин се нарича „централна догма“ на молекулярната биология.


Библиография:
Jeremy M Berg, John L Tymoczko, and Lubert Stryer, Biochemistry 5th edition
Bruce Alberts, Alexander Johnson, Julian Lewis, Peter Walter Molecular Biology of the Cell