Имунологичната памет е уникално свойство на имунната система, тъй като тя има способността да „съхранява“ информация за даден патоген и функцията да предизвиква ефективен отговор, когато този патоген се срещне отново с организма. Тогава вече е необходим по-малък стимул, за да може да бъде предизвикан вторичен отговор, като той може да се появи дори след много години след първичното излагане на инфекциозния агент.


Имунологичната памет е важен механизъм, който предпазва организма от бактерии, вируси, гъбички и паразити. Тя играе също и важна роля в разбирането на автоимунните заболявания и е един от решаващите фактори за успешното лечение в трансплантологията. Имунологичната памет също е от решаващо значение при ваксинирането.


Имунната система при бозайниците може да бъде разделена най-общо на два основни вида: вродена и адаптивна (придобита). Компонентите (клетките и рецептори) на вродената имунна система са от решаващо значение за бързото разпознаване на инфекциозния агент и инициирането на възпалителен отговор. Вторичният имунен отговор зависи от субпопулации на клетките на паметта в Т и В-клетки (лимфоцити) и NK-клетки (естествени убийци).


 

Докато възпалението, генерирано от имунните клетки на вродения имунитет (неутрофили, макрофаги, моноцити, NK-клетки, дендритни клетки и др.), е важно при първоначалното овладяване на инфекцията, то също така информира и насочва диференциацията на клетки на адаптивната имунна система. След елиминиране на нахлуващия патоген, по-голямата част от клетки на адаптивната имунна система (В и Т-клетки) оставят след себе си (непрекъснато нарастващ) набор от клетки на паметта.


Тези клетки на паметта предлагат разнообразие от свойства и функции, като колективно осъществяват бърз и силен имунен отговор при реинфекция. Клетките на паметта обикновено се намират в далака и лимфната система в продължение на месеци до години. Когато антигенът от първичната среща се върне в тялото, специфичния имунен отговор се активира за бързо отстраняване на инфекцията. Този вторичен отговор е много силен и бърз в сравнение с първичния отговор.


Регулаторните Т-клетки включват субпопулация от различни Т-клетки, участващи в поддържането на имунната хомеостаза на организма, в модулирането на възпалителния отговор към антигени, в предотвратяването на автоимунни реакции и в инхибирането на хронични инфекции.


Библиография:
Freeman, S., Quillin, K., Allison, L. A., Black, M., Podgorski, G., Taylor, E., & Carmichael, J. Biological science (Sixth edition.)
Kumar, V., Abbas, A., Aster, J. Robbins Basic Pathology (Ninth Edition)