Какво представляват реакциите на свръхчувствителност?

Имунната система защитава човешкия организма срещу болести, но понякога защитните ѝ механизми могат да причинят вредни реакции в тялото. Тези реакции се наричат реакции на свръхчувствителност.

 


Реакциите на свръхчувствителност са имунни реакции, които са преувеличени или неподходящи спрямо антиген или алерген. Алергиите са най-известните реакции на свръхчувствителност, които възникват по имунологични механизми.


Каква е ролята на Т-клетките в реакциите на свръхчувствителност?

Помощните Т-клетки (Т-хелперите) също играят роля в реакциите на свръхчувствителност (хиперсетивност), представляващи атаки на организма, които водят до прекомерно увреждане на тялото, срещу автоантигени (ендогенни антигени, собствени антигени), антигени от околната среда и микроби.


Какви са типовете реакции на свръхчувствителност?

Съществуват четири типа реакции на свръхчувствителност:


При реакции тип I на свръхчувствителност (непосредствени реакции на свръхчувствителност), TH2 клетките (Т-хелпери тип 2) увеличават производството на имуноглобулин Е (IgE) антитела чрез активиране на В-клетки.

 

IgE антителата се свързват с мастоцитите и базофилите (вид клетки, съдържащи гранули, богати на хистамин и хепарин), така че при наличието на антиген, мастоцитите освобождават медиатори, които водят до симптоми на алергия и анафилаксия.

 

Реакции тип I на свръхчувствителност могат да бъдат наблюдавани при бронхиална астма, алергичен ринит, алергичен дерматит, хранителна алергия, алергичен конюнктивит и анафилактичен шок.


При реакции тип II на свръхчувствителност (цитотоксични реакции на свръхчувствителност) антителата (имуноглобулин G или имуноглобулин М) се свързват с антигени, фиксирани върху клетъчните повърхности. Това увеличава възпалението на тъканите и фагоцитозата (клетъчно поглъщане) на собствени клетки на организма.

 

При реакции тип II на свръхчувствителност могат да се наблюдават при имунна тромбоцитопения, автоимунна хемолитична анемия и автоимунна неутропения.


При реакции тип III на свръхчувствителност (имунни комплексни реакции), антителата образуват комплекси, които увеличават възпалението (чрез активиране на комплемента) и причиняват допълнителни увреждания на тъканите.


При реакции тип IV или Т-клетъчно-медиирана свръхчувствителност (забавени реакции на свръхчувствителност) TH1 и TH17 (друг тип помощни Т-клетки) освобождават цитокини, за да привлекат неутрофили и макрофаги. Това привличане може да доведе до увреждане на тъканите, тъй като CD8 + Т клетките се набират, за да убият клетки на гостоприемника (организма).


Библиография:
Freeman, S., Quillin, K., Allison, L. A., Black, M., Podgorski, G., Taylor, E., & Carmichael, J. Biological science (Sixth edition.)
Kumar, V., Abbas, A., Aster, J. Robbins Basic Pathology (Ninth Edition)