Гликокаликсът е гелообразен слой, покриващ луминалната повърхност на съдовите ендотелни клетки. Състои се от прикрепени протеогликани, гликозаминогликанови вериги, гликопротеини и прилепнали плазмени протеини към клетъчната мембрана на ендотелните клетки. Гликокаликсът поддържа хомеостазата на кръвоносните съдове, включително контролира съдовия пермеабилитет (съдовата пропускливост) и микроваскуларния тонус, предотвратявайки микроваскуларната тромбоза и регулирайки адхезията на левкоцитите.
По време на сепсис гликокаликсът се разгражда чрез възпалителни механизми, включващи металопротеинази, хепараназа и хиалуронидаза. Тези мембранно свързани ензими се активират от реактивни кислородни видове и провъзпалителни цитокини като тумор некротизиращ фактор-алфа и интерлевкин-1бета. Медиираното от възпаление разграждане на гликокаликса води до висока съдова пропускливост (хиперпропускливост), нерегулирана вазодилатация (разширяване на кръвоносните съдове), тромбоза на микросъдове и увеличена адхезия на левкоцити.
Клиничните проучвания показват връзката между нивата на компонентите на гликокаликса в кръвта с органната дисфункция, тежестта и леталитета при сепсис. Фрагментите от гликокаликс, отделени в кръвта по време на сепсис, могат да служат като клинично значими биомаркери, предвид патофизиологичните последици от разграждането на гликокаликса.
Терапията за реанимация с течности е съществена част от лечението на сепсис, но свръхагресивните практики на терапия с течности (водещи до хиперволемия) могат да увеличат разграждането на гликокаликса. Обратно, прилагането на прясно замразена плазма и албумин може да намали разграждането на гликокаликса. Благоприятните и вредните ефекти от инфузия на течности и плазма върху целостта на гликокаликса при сепсис не са добре разбрани и са обект на бъдещи проучвания.
Дебелината и структурата на гликокаликса варират при различните съдове и скорости на кръвния поток. Неговата дебелина при човека е приблизително 0,5 до 5,0 μm. Гликокаликсът се състои от протеогликани, гликопротеини, свързани със сиалова киселина, гликозаминогликани и свързани плазмени протеини. Гликозаминогликаните са силно полярни и имат способността да привличат вода, което ги прави идеални за биологичните функции, които изпълняват.
Протеогликаните са основни протеини, закотвени към апикалната мембрана на ендотелните клетки, към които някои гликозаминогликани са ковалентно свързани. Протеини като албумин, фибриноген, фибронектин, тромбомодулин, антитромбин III, супероксид дисмутаза и клетъчно-адхезионни молекули взаимодействат с гликозаминогликаните.
Референции:
1. Weinbaum S, Tarbell JM, Damiano ER. The structure and function of the endothelial glycocalyx layer. Annu Rev Biomed Eng
2. Ince C, Mayeux PR, Nguyen T, Gomez H, Kellum JA, Ospina-Tascón GA, Hernandez G, Murray P, De Backer D. The endothelium in sepsis
3. Martin L, Koczera P, Zechendorf E, Schuerholz T. The endothelial glycocalyx: new diagnostic and therapeutic approaches in sepsis
4. Chelazzi C, Villa G, Mancinelli P, De Gaudio A, Adembri C. Glycocalyx and sepsis-induced alterations in vascular permeability
