Ателектазата представлява липса на въздух в част или в целия бял дроб, в резултат на което белодробният паренхим (съвкупност от основните функционални елементи на даден вътрешен орган) се свива. Причинява се от частичен или пълен, обратим колапс на малките дихателни пътища, водещ до нарушен обмен на въглероден диоксид и кислород.
Механизмът, по който възниква ателектазата, се дължи на един от трите процеса: компресия на белодробната тъкан (компресивна ателектаза), абсорбция на алвеоларен въздух (резорбтивна ателектаза) или нарушено производство или нарушена функция на белодробен сърфактант. Ателектазата може да се категоризира като обструктивна, необструктивна, следоперативна и заоблена ателектаза.
Необструктивната ателектаза може допълнително да се класифицира като компресионна, адхезивна, цикатризационна, релаксационна и заместваща ателектаза. Компресионната ателектаза е вторична в резултат на повишен натиск, упражняван върху белия дроб, причиняващ колапс на алвеолите.
Адхезивната ателектаза често е резултат от дефицит или дисфункция на сърфактант (повърхностно активно вещество), както се наблюдава при остър респираторен дистрес синдром или респираторен дистрес синдром при недоносени новородени. Повърхностно активното вещество действа за намаляване на повърхностното налягане на алвеолите и предотвратяване на алвеоларния колапс. Следователно, всякакви промени в производството и функцията на сърфактанта често се проявяват като увеличаване на повърхностното налягане на алвеолите, което води до нестабилност и колапс.
Цикатризиращата ателектаза често е резултат от фиброза, засягаща паренхима на белия дроб, водещи до свиване на белия дроб. Процесите, които водят до цикатризираща ателектаза, включват туберкулоза, белодробна фиброза и други хронични процеси, нарушаващи белия дроб.
Релаксационната ателектаза включва загуба на контакт между париеталната и висцералната тъкан, както се наблюдава при пневмоторакс и плеврален излив. Заместителната ателектаза е една от най-тежките форми на ателектаза и възниква, когато всички алвеоли в целия лоб са заменени с тумор. Това обикновено се наблюдава при бронхиоалвеоларен карцином и води до пълен белодробен колапс.
Обструктивната ателектаза често се нарича резорбционна ателектаза възпрепятства частично или напълно вентилацията и възниква поради вътрешна или външна обструкция на дихателните пътища. Резорбционната ателектаза може да бъде вторична след множество патологични процеси, включително интраторакални тумори, мукозни тапи и чужди тела в дихателните пътища. Децата са особено податливи на резорбционна ателектаза при наличие на аспирирано чуждо тяло, тъй като имат слабо развити колатерални пътища за вентилация.
Постоперативната ателектаза обикновено се появява в рамките на 72 часа след обща анестезия и е добре известно следоперативно усложнение. Заоблената ателектаза е по-рядка и често се наблюдава при азбестоза. Патологията включва сгъване на ателектатичната белодробна тъкан към плеврата.
Референции:
1. Peroni DG, Boner AL. Atelectasis: mechanisms, diagnosis and management
2. Woodring JH, Reed JC. Types and mechanisms of pulmonary atelectasis
3. National Center for Biotechnology Information (NCBI). Kelly Grott; Shaylika Chauhan; Julie D. Dunlap. Atelectasis
