Хипогликемията често се определя от концентрация на кръвна захар (глюкоза) под 70 mg/dL. Признаци и симптоми на хипогликемия обаче може да не се появят, докато плазмените концентрации на глюкоза не паднат под 55 mg/dL. При пациенти, които нямат диабет, хипогликемията е необичайна, но когато се появи, има няколко основни причини за нея: фармакологични, алкохол, критично заболяване, дефицит на контрарегулаторни хормони и тумор на панкреаса.

 

Повечето случаи на хипогликемия възникват при пациенти с диабет, които са подложени на терапевтична интервенция с меглитиниди, сулфонилуреи или инсулин. Лекарствата са най-честата причина за хипогликемия. Много рядко обаче употреба на метформин, рецепторни агонисти на глюкагон-подобен пептид-1 (GLP-1), инхибитори на натриево-глюкозен ко-транспортер 2 (SGLT-2) и дипептидил-пептидаза-4 (DPP 4) инхибитори ще доведе до хипогликемия. - пациентите с диабет с интактна чернодробна функция рядко ще получат хипогликемия на гладно поради превантивни контрарегулаторни (обратни) мерки.


 

Епизод на хипогликемия при пациент без диабет може да се дължи на ятрогенни причини (предизвикани по някакъв начин от прилагано лечение). Други потенциални причини за хипогликемия са критично заболяване, алкохол, кортизолов дефицит (недостатъчна концентрация на кортизол в кръвта) или недохранване.

 

Алкохолът инхибира (потиска) глюконеогенезата (процесът на синтезиране на глюкоза в тялото от невъглехидратни прекурсори) в организма, но не повлиява гликогенолизата (процес на разграждане на молекулата на гликогена до глюкоза). Така хипогликемията настъпва след няколко дни консумация на алкохол и след изчерпване на запасите от гликоген.

 

Например, при критични болестни състояния, краен стадий на чернодробно заболяване, сепсис, гладуване или бъбречна недостатъчност, използването на глюкоза надвишава приема на глюкоза, гликогенолизата и/или глюконеогенезата. Резултатът от този дисбаланс е потенциалната причина, поради която може да възникне хипогликемия. Недостигът на контрарегулаторни хормони може да възникне при състояния на надбъбречна недостатъчност. Хипогликемията, свързана с такива дефицити, е рядка. Тумори също могат да причинят хипогликемия чрез повишена секреция на инсулиноподобен растежен фактор 2 (IGF-2). IGF-2 повишава усвояването на глюкозата, което може да доведе до хипогликемия.

 

Инсулиномите са хиперфункциониращи тумори на Лангерхансовите острови клетки, свързани с повишена секреция на инсулин. Инсулиномите могат да бъдат животозастрашаващи и да се проявяват предимно със сутрешна хипогликемия на гладно. Въпреки че тези тумори са редки, те трябва да бъдат взети под внимание при търсенето на причината за хипогликемия.

 

Тялото има присъщи контрарегулаторни механизми за предотвратяване на хипогликемични епизоди. Всички тези контрарегулаторни механизми включват взаимодействие на хормони и невронни сигнали за регулиране на освобождаването на ендогенен инсулин, за увеличаване на чернодробното производство на глюкоза и за промяна на периферното използване на глюкоза.

 

Сред контрарегулаторните механизми основна роля играе регулирането на производството на инсулин. За да се осъществи ендогенно производство на глюкоза, особено чернодробна гликогенолиза, са необходими ниски нива на инсулин. Тъй като нивата на плазмената глюкоза намаляват, бета-клетъчната секреция на инсулин също намалява, което води до повишена чернодробна/бъбречна глюконеогенеза и чернодробна гликогенолиза. Гликогенолизата поддържа нивата на серумната глюкоза в продължение на 8 до 12 часа, докато запасите от гликоген се изчерпят. С течение на времето чернодробната глюконеогенеза допринася повече за поддържане на еугликемия (на нормално ниво на кръвната захар), когато е необходимо.

 

Сред допълнителните контрарегулаторни механизми срещу хипогликемия, секрецията на глюкагон (хормон, който участва в контрола на нивата на кръвната захар) от алфа клетките на панкреаса е следващата линия на защита срещу хипогликемия. Ако повишеният глюкагон не успее да постигне еугликемия, се секретира адреномедуларен епинефрин. Всички тези контрарегулаторни мерки се проявяват в острия стадий на хипогликемия.

 

В някои случаи споменатите по-горе контрарегулаторни механизми може да не успеят да прекратят хипогликемията. В този случай се използват допълнителни контрарегулаторни мерки под формата на растежен хормон и кортизол. Освобождаването на растежен хормон и кортизол се наблюдава при продължително състояние на хипогликемия.

 

Референции:
1. Koch CA, Petersenn S. Black swans - neuroendocrine tumors of rare locations
2. Marks V, Teale JD. Drug-induced hypoglycemia
3. Dardano A, Daniele G, Lupi R, Napoli N, Campani D, Boggi U, Del Prato S, Miccoli R. Nesidioblastosis and Insulinoma: A Rare Coexistence and a Therapeutic Challenge
4. Cryer PE. Hypoglycemia in diabetes: pathophysiological mechanisms and diurnal variation