Учени от Университета по здравни науки на Аризона са изследвали дали може да се диагностицира рак на стомаха преди да се развие заболяването при пациенти в риск. Трудът е представен в сп. Gastroenterology.

 

Изследователите са открили генетична вариация, която може да помогне да се идентифицира кога пациентите, при които е установена инфекция с Helicobacter pylori, са по-склонни да развият рак на стомаха.


 

Националният институт по рака цитира инфекцията с H. pylori като основна причина за някои видове рак на стомаха.

 

H. pylori е бактерия, която расте в лигавицата или мембранния слой, който покрива стомаха.

 

Това проучване предполага, че при носителство на този конкретен алел, е по-вероятно да се наблюдава агресивен тип реакция към бактериите, което може да доведе до усложнения, поясняват учените.

 

Текущата диагноза на рак на стомаха изисква пациентът да се подложи на горна ендоскопия, чрез която се търсят признаци на рак и се взема тъканна проба за анализ.

 

През 2020 г. изследователите са публикували изследване за обещаващ биомаркер, идентифициран чрез обикновен кръвен тест, който се появява при някои пациенти преди да се развие рак на стомаха.

 

Новото проучване се фокусира върху молекулярните пътища, които контролират активирането на имунните клетки в отговор на инфекция с H. pylori, по-специално действието на toll-подобен рецептор 9 - TLR9.

 

Разположен в имунните клетки, TLR9 сигнализира на имунната система кога да се бори с инфекцията.

 

Въпреки това, инфекцията с H. pylori може постоянно да предизвиква активиране на TLR9 за дълги периоди от време, което води до хронично възпаление.

 

Смята се, че дългосрочното наличие на възпаление, причинено от инфекция с H. pylori, е една от причините за рак, развиващ се в стомаха.

 

Това потвърждава ролята на имунната микросреда при рак на стомаха, поясняват изследователите.

 

Изследователите са установили, че хроничното активиране на TLR9 в стомаха предизвиква серия от събития, които включват повишено производство на интерферон α - сигнален протеин, който може да промени генетичния подпис на специализирани имунни клетки, известни като миелоидни супресорни клетки или MDSCs.

 

Предишни изследвания свързват MDSCs с инфекция с H. pylori.

 

Учените са идентифицирали специфична генетична промяна – алел rs5743836 TLR9 minor C – която е свързана с по-високи нива на TLR9 и интерферон α и по-голяма честота на стомашни тумори.

 

Алелът е единичен нуклеотиден полиморфизъм или SNP, който е генетична промяна в ДНК между гените.

 

Тъй като TLR9 и SNP могат да бъдат тествани чрез ДНК, те могат да се използват като биомаркери, за да ни помогнат да идентифицираме кои популации от пациенти ще бъдат по-податливи на клетъчните промени, които могат да доведат до рак въз основа на техния генетичен произход.

 

Това са пациентите, които биха могли да се възползват от засиленото ендоскопско наблюдение.

 

Констатациите могат да доведат и до нови терапевтични възможности за пациентите.

 

Референции:

https://dx.doi.org/10.1053/j.gastro.2022.04.031