Какво представляват В-лимфоцитите?

В-лимфоцитите или В-клетките са вид бели кръвни клетки, които са част от придобития (адаптивния) имунен отговор. Веднъж активирани, тези бели кръвни клетки произвеждат антитела. В-лимфоцитите имат допълнителни роли като антиген-представящи клетки; клетки, секретиращи цитокини; както и в създаването на имунологична памет.


В-лимфоцитите се получават в резултат от диференциация (структурно и функционално усъвършенстване) на клетките в костния мозък.



Всяка кръвна клетка произлиза от един вид клетки - плурипотентни хемопоетични стволови клетки. Тази стволови клетки се променят или диференцират в други два вида стволови клетки в костния мозък. Единият вид е миелоидната стволова клетка, която е предшественик на левкоцити, тромбоцити и червени кръвни клетки. Другият вид е лимфоидната стволова клетка, от която в последствие произлизат В-лимфоцитите и Т-лимфоцитите (Т-клетките).


Какви са функциите на В-лимфоцитите?

Функцията на В-лимфоцитите е тройна:

  • Представяне на антигени на други имунни клетки;
  • Секреция на цитокини;
  • Произвеждане на антитела

Представяне на антигени


Докато най-важната функция на В-клетките е предоставянето на хуморален (задвижван от антитела) имунитет, инактивираните В-лимфоцити действат и като антиген-представящи клетки.


Антиген-представящите клетки се намират в цялото тяло. Те се прикрепват към антиген (чужда частица) и го обработват, произвеждайки специфични клетъчни маркери, които експресират върху клетъчните им мембрани и по този начин действат като предупредително съобщение (антиген-MHC комплекси), което може да бъде разбрано от Т-лимфоцитите.


В-лимфоцитите представят тези антиген-MHC комплекси на Т-клетъчните рецептори, предизвиквайки активиране на Т-лимфоцитите.


Що се отнася до неспецифичният (вроден) имунитет, тази връзка между лимфоцитите има и обратен ефект - инактивиране на Т-лимфоцитите. Това показва, че В-лимфоцитите също помагат и за предотвратяване на автоимунни реакции.


Секреция на цитокини


Цитокините представляват сигнални молекули и са от съществено значение за комуникацията между клетките. Когато В-лимфоцитите освобождават цитокини, които привличат бели кръвни клетки, способни да поглъщат и разрушават чужди частици (фагоцити) в зоните, където В-клетъчните антитела са се прикрепили към антигените.


Производство на антитела


Основната функция на В-лимфоцитите е производството на антитела. Хуморалният имунитет започва при В-лимфоцита докато той все още е в костния мозък, В-клетката развива специални мембранни рецептори, наречени В-клетъчни рецептори (BCR). Те са еквивалент на ключалки, които отговарят на антигенните ключове.

 

След това В-лимфоцитите се преместват в лимфоидните органи. Веднъж, след като са се пренесли там, те се наричат "наивни" В-лимфоцити (B-лимфоцити, които се сблъскват с антиген за първи път се означават като наивни В-лимфоцити).


Когато наивен В-лимфоцит влезе в контакт с антиген, който отговаря на неговите рецептори, той се свързва с него и го вкарва в мембраната си (ендоцитоза) за преработка. Тази пеработка е важна, тъй като води до образуването на антиген-MHC комплекси, които Т-клетките могат да разпознаят.


Контактът с антиген не води до активиране на В-клетките. Когато Т-клетка се свърже с антиген-MHC комплекса, тя освобождава цитокини. Тези Т-клетъчни цитокини активират В-лимфоцита.


Активирането означава, че В-лимфоцитът се дели, за да образува един от двата типа дъщерни клетки - активирани плазматични клетки или неактивни клетки на паметта.


Библиография:
Virella G, Ed. Medical Immunology, Sixth Edition
Sompayrac LM. (2019). How the Immune System Works, Sixth Edition