Липидите са голяма и многообразна група от органични съединения, които имат множество ключови биологични функции, като например - структурни компоненти на клетъчните мембрани; служат за съхранение на енергия и участват в клетъчната сигнализация.


Разнообразието във функциите на липидите се определя от огромната вариация в структурите на липидните молекули. За разлика от структурите на нуклеиновите киселини и протеините, които са съставени предимно от линейни комбинации от 4 нуклеотида и 20 аминокиселини, липидните структури обикновено са много по-сложни поради броя на различните биохимични трансформации, които се случват по време на тяхната биосинтеза.


Към липидите спадат разнообразна група органични съединения, които не взаимодействат и не се разтварят (или се разтварят трудно) във вода, като - мастни киселини, восъци, стероли, разтворими в мазнини витамини, хормони, моноглицериди, диглицериди, триглицериди, фосфолипиди.



Триглицеридите са основната съставка в мастната тъкан и служат като депо за съхраняване на енергия за организмите и също така осигуряват топлоизолация.

 

Някои липиди като стероидните хормони служат като химически пратеници между клетки, тъкани и органи, а други предават сигнали между биохимичните системи в рамките на една клетка.


Мембраните на клетките и органелите (структурите в клетките) представляват структури, образувани от два слоя фосфолипидни молекули. Мембраните функционират като отделят клетки от извънклетъчната среда, както и за отграничаване на вътрешността на клетките в различни структури, които изпълняват специфични функции. Тази разделителна функция на мембраните и липидите, които ги образуват, е от съществено значение за произхода на самия живот.


Водата е биологичната среда, която прави живота възможен и почти всички молекулни компоненти на клетките, независимо дали са животински, растителни или на микроорганизми, са разтворими във вода. Молекулите като протеини, нуклеинови киселини и въглехидрати имат афинитет към водата и затова се наричат хидрофилни.


Липидите обаче за разлика от тях са хидрофобни. Някои липиди притежават амфипатични свойста – една част от структурата им е хидрофилна, а друга част, обикновено по-голям участък, е хидрофобна.

 

Амфипатичните липиди проявяват уникално поведение във водата - те спонтанно образуват подредени молекулни агрегати, с хидрофилните им краища отвън, които са в контакт с водата, а хидрофобните им части се разполагат от вътрешната страна, отделени от водата. Това свойство е ключово за тяхната роля като основни компоненти на клетъчните мембрани, както и на мембраните на органелите.


Библиография:
Oresic M, Hänninen VA, Vidal-Puig A. Lipidomics: a new window to biomedical frontiers.
Watson AD. Lipidomics: a global approach to lipid analysis in biological systems.