Макроглията (по-големите глиални клетки) в централната нервна система (ЦНС) е разделена на подкатегории на епендимни клетки, олигодендроцити, радиална глия и астроцити.


Олигодендроцитите са най-известни със способността си да произвеждат, ремонтират и подреждат миелиновите обвивки около аксоните на невроните (дълги и тънки израстъци на нервните клетки). Миелиновите обвивки изолират аксоните на нервните клетки, за да предотвратят загубата на електрически импулси и позволяват комуникацията на по-голямо разстояние. Олигодендроцитите също подсигуряват метаболитните нужди на аксоните на нервните клетки.


Астроцитите са разделени на подобни на звезди фиброзни астроцити и протоплазматични астроцити, като и двата вида подпомагат комуникацията на невроните с кръвоносните съдове. Астроцитите също помагат да се поддържа пропускливостта на кръвно-мозъчната бариера, където те отчитат нивата на глюкоза и йони в мозъка и регулират потока им към или извън него.



Радиалната глия може да бъде открита само в определени области на централната нервна система (ЦНС). Този вид макроглиални клетки включва клетките на Бергман в малкия мозък и клетките на Мюлер в ретината на окото.

 

Радиалната глия модулира невротрансмисията и оптимизира начина на обработка на информацията чрез формиране на рамка или скеле, по което може да бъде осъществена комуникацията между невроните. Тези клетки също така играят роли в регулиране на концентрацията на йони, поддържането на синапсите, невропластичността на мозъка (способността на мозъка да се адаптира) и невропротекцията (предпазването на клетките на нервната система). Това става чрез регулиране на заобикалящата извънклетъчна течност.


Клетките на Мюлер действат като оптични влакна, които насочват входящата светлина през ретината, за да минимизират разсейването ѝ, като това създава по-ясен образ. В същото време тези клетки обграждат невроните и стабилизират и защитават нервната тъкан на задната част на окото. Както всички клетки на радиалната глия, те също регулират нивата на йоните и глюкозата в извънклетъчното пространство.


Епендимните клетки (епендимоцити) облицоват мозъчните вентрикули (стомахчета) и канала на гръбначния мозък, като образуват плътен лист от епител, известен като епендима. Тези клетки произвеждат предимно цереброспинална течност (ликвор).

 

В зависимост от това къде се намират, епендимните клетки също помагат за разпределението на невротрансмитери и хормони, свързани с централната нервна система. Освен това микровилите (издатини върху клетъчната мембрана) на епендимоцитите могат да абсорбират цереброспинална течност и да повлияват на нейния поток, както и да пропускат преминаването на определени вещества в и извън мозъка. Подобно на повечето глиални клетки, епендимоцитите също допринасят за осмотичния баланс в мозъка чрез регулиране на нивата на глюкозата и йоните.


Библиография:
Pannese E. Neurocytology: Fine Structure of Neurons, Nerve Processes, and Neuroglial Cells
Purves D, Augustine G J, Fitzpatrick D, et al., Ed. Neuroglial Cells. Neuroscience. 2nd edition