Няма човек, който поне веднъж в живота си да не е глътвал дъвка. Но въпросът е крие ли някакви рискове това и до каква степен са верни носещите се като градски легенди истории, които използват майките, за да плашат децата си и на които често те самите вярват.


Основата на дъвката трудно се подлага на разграждане под действието на солната киселина от стомаха, поради което в повечето случаи тя се изхвърля цяла от стомашно-чревния тракт.


Някои експерти сравняват метафорично храносмилателния тракт с конвейерна линия, по която храната преминава. По нея тя се смила, раздробява и част от нея се абсорбира от чревната лигавица. Остатъкът се придвижва към крайните отдели и се изхвърля. Нищо не остава да отлежава по чревната стена, с изключение на някои по-особени случаи.



Пример са т. нар. безоари, които представляват малки и плътни образувания – ядро, около което се наслояват хранителни частици, слуз. Най-често се срещат при преживни животни, но са регистрирани случаи и при хора. Съществуват няколко основни вида – с ядро от косми, от растителни частици, животинска лой, кръвни съсиреци или смесени безоари.


При поглъщането на много дъвки наведнъж също са регистрирани случаи, при които се образува подобна на безоара структура, която представлява твърда буца и не може да премине по хода на чревния тракт, води до запушване и невъзможност за придвижване на храната. В тези случаи често се налага и оперативна намеса.


Дъвката залепва толкова добре, тъй като структурата ѝ се адаптира към всякакви видове повърхности. Всеки, който е настъпвал изхвърлена дъвка, или по-зле, сядал е върху такава, знае колко трудно тя се отстранява. Но не така стоят нещата, когато дъвката преминава по храносмилателния тракт, тъй като практически е невъзможно залепването и оставането ѝ върху чревната стена.


Специалистите все пак предупреждават да се внимава и да се избягва дъвченето на дъвка, особено по време на спортни занимания, тъй като рискът за инцидентното ѝ поглъщане и преминаване към трахеята е напълно възможно, което от своя страна може да доведе до внезапен спазъм и задушаване.