Ретикуларните влакна са най-често срещаният тип влакна в хлабавата съединителна тъкан. Те се състоят от колагенови фибрили (малки нишки), които са съставени от колаген тип III.

 

Строителният елемент на тези колагенови фибрили са мономерите на тропоколагена (главният белтък в съединителната тъкан при бозйниците), които се секретират от фибробластите (клетки, които произвеждат колаген, еластин, хиалуронова киселина и участват пряко в зарастването на рани).


 

Всеки мономер на тропоколагена се състои от три полипептидни вериги (вериги от аминокиселини, свързани чрез пептидни връзки), наречени алфа вериги, свързани в протеин със спираловидна форма. Те се полимеризират надлъжно и напречно в екстрацелуларен матрикс (извънклетъчен матрикс - съвкупност от вещества, заобикалящи клетките в даден тип тъкан), образувайки колагенови фибрили.


Колагеновите фибрили, съставляващи ретикуларните влакна, са по-тесни, не се обединяват в дебели влакна, по-разклонени са и съдържат повече захарни групи в сравнение с колаген тип I. Влакната образуват крехка и разклонена мрежа, която поддържа клетките на хлабавата съединителна тъкан и осигурява механична здравина. Поради това тези мрежи се разполагат предимно на местата на зарастване на рани и образуване на белези, където от фибробластите  се синтезира нов екстрацелуларен матрикс.


В края на процеса колагеновите фибрили от колаген тип III се заменят с по-силни колагенови фибрили от колаген тип I. Ретикуларните влакна могат да бъдат направени видими под микроскоп чрез специфично оцветяване, наречено периодична киселинна реакция на Шиф или процедури за оцветяване със сребро, придавайки им черен и подобен на конец вид.


Гъвкавостта на хлабавата съединителна тъкан се дължи и на еластичните влакна, а не само на високото съдържание на аморфно междуклетъчно вещество. Еластичните влакна представляват тънки структури, които са подредени в разклонен модел, за да образуват 3D мрежа в рамките на извънклетъчния матрикс. Те са преплетени с колагенови влакна, за да се предотврати разкъсване при прекомерно разтягане.


Градивният елемент на еластичните влакна е еластинът (протеин, изграждащ еластичните нишки в съединителната тъкан), предшественик на който е тропоеластин, който се синтезира от фибробластите. Ензимът лизил хидроксилаза полимеризира (процес на съединяване на нискомолекулни съединения във високомолекулни) мономерите (градивните елементи) в извънклетъчния матрикс.


Образуването на еластични влакна става в резултат на отлагането на еластин върху фибрилин - гликопротеини, в резултат на което фибрилинът се включва във финалната версия на влакната. Такива влакна присъстват в големи количества в структури, които често променят формата си, като стените на кръвоносните съдове, белите дробове, кожата и пикочния мехур.


Еластичните влакна наподобяват нежни нишки в екстрацелуларния матрикс. Те могат да бъдат оцветени от еозин, но не могат лесно да бъдат разграничени от колагеновите влакна.


Библиография:
V. Eroschenko, M. di Fiore: DiFiore’s Atlas of Histology with Functional Correlations, 12th edition
G. Cramer, S. Darby: Basic and Clinical Anatomy of the Spine, Spinal Cord, and ANS, 3rd edition