През годините еволюцията е оставила много отпечатъци върху всички живи организми, включително човека. Смята се, че има 4 основни етапа на човешката еволюция, като първия датира някъде между 4 и 7 милиона години.

 

Съвременният човек – homo sapiens се е появил преди около 200 хиляди години, но до започването на културната му дейност и възникването на различни езици минават още 150 000 години.


 

Неандерталците или homo sapiens neanderthalensis са едни от най-близките ни предшественици, населявали земята до преди около 40 000 години.

 

Какви са разликите между неандерталците и съвремения човек, особено на ниво нервна система?

 

Еволюционните проучвания се базират основно на генетични изследвания и анализи на фосили. Уви, методите не предлагат информация за нервната система, тъй като мозъкът не оставя останки.

 

Благодарение на бързата скорост, с която се развива науката обаче, е намерен друг метод. Използвайки стволови клетки – клетки, предшественици на всички останали клетъчни видове в организма, можем да се гмурнем в историята.

 

Благодарение на стволови клетки в лабораторни условия могат да бъдат изградени различни органоиди от човешкото тяло.

 

Органоидите са клетъчни струпвания, които обаче не приличат изцяло на същинския орган. В случая с мозъка например липсват връзките с всички останали органи.

 

Използвайки наличната информация за разлика в един ген между неандерталците, денисовия човек (предшественик, населявал Азия) и различни популации на съвременния човек, учени успешно създават неандерталски мозъчен органоид.

 

Тази малка разлика – двойка нуклеотиди от ДНК - оставя огромни следи върху функцията и развитието на мозъка.

 

Не се знае как и кога точно се е появила промяната, но на нея най-вероятно се дължат модерните възможности за социализация, езика, адаптацията, креативността и уменията за използване на технологии.

 

Неандерталският органоид се различава от съвременния дори на външен вид и разликата е видима дори с просто око – формата.

 

Знае се за още 60 различни гена, един от които (NOVA1) изключително важен за ранното развитие на организма и по-точно мозъка, играещ ролята на регулатор на генната експресия.

 

Източник:

https://www.sciencedaily.com/releases/2021/02/210211144418.htm