Невротрансмитерите (лиганди) са вещества, които невроните използват, за да комуникират помежду си и с прицелните си тъкани в процеса на невротрансмисия.


Невротрансмитерите се синтезират и освобождават от нервните окончания в пространството между два неврона (синаптична цепка). След това невротрансмитерите се свързват с рецепторните протеини в клетъчната мембрана на прицелната тъкан, която се възбужда, инхибира или функционално се променя по някакъв друг начин.


В човешката нервна система има повече от 40 невротрансмитери; някои от най-важните са ацетилхолин, норепинефрин, допамин, гама-аминомаслена киселина (GABA), глутамат, серотонин и хистамин.



Всеки синапс се състои от:

  • Пресинаптична мембрана;
  • Постсинаптична мембрана;
  • Синаптична цепка - празнина между пресинаптичната и постсинаптичната мембрани на два неврона;

В крайните участъци от пресинаптичната мембрана на нервните влакна се произвеждат и съхраняват множество везикули, които съдържат невротрансмитери. Когато пресинаптичната мембрана се деполяризира и концентрацията на калций се увеличи, се отварят канали (намиращи се в активните зони). Това води до екзоцитоза (съдържанието на секреторните везикули се освобождава навън) на невротрансмитерите в синаптичната цепка.

 

След преминаване в синаптичната цепнатина, невротрансмитерите (медиаторите) се свързват с техните рецептори на постсинаптичната мембрана.


Постсинаптичната мембрана не е електровъзбудима. След като невротрансмитерите се свържат със съответните им рецептори (протеини, които могат да се свързват специфично с някои от медиаторите), те действат върху потенциалзависими йонни каналчета, наречени лигандзависими каналчета и променят тяхната пропускливост (като влияят на отварянето и затарянето им) за калциеви, натриеви, калиеви и хлоридни йони.


Ако невротрансмитер стимулира целевата клетка към действие, тогава той е възбуден невротрансмитер, действащ в стимулиращ синапс. От друга страна, ако инхибира целевата клетка, тогава той е инхибиторен невротрансмитер, действащ в инхибиторен синапс.

 

По този начин видът на синапса и реакцията на прицелната тъкан зависи от вида на невротрансмитера. Възбуждащите невротрансмитери предизвикват деполяризация на постсинаптичните клетки и генерират акционен потенциал; например ацетилхолин стимулира мускулната контракция.

 

Инхибиращите синапси предизвикват хиперполяризация на прицелните клетки, като по този начин инхибират (потиска) тяхното действие; например GABA инхибира неволевите движения.


Библиография:
Hall, J. E. & Guyton, A. C. Textbook of Medical Physiology (12th ed.)
Ross, M. J. & Pawlina, W. Histology (6th ed.)
Patestas, M. A. & Gartner, L. P. A Textbook of Neuroanatomy