Ретината е най-вътрешната обвивка в дъното на окото, която приема светлината и я преобразува в химическа енергия. Химическата енергия активира нервите, които предават съобщенията от окото към области на мозъка.

 

Ретината представлява сложна нервна структура, която в своята същност представлява продължение на предната част на мозъка. Ретината е изградена от пет основни типа нервни клетки – ганглийни клетки, биполярни клетки, хоризонтални клетки, амакринни клетки, фоторецептори.



Ганглийните клетки представляват нервни клетки, които са основните изходни клетки на ретината. Техните аксони се събират в папилата на зрителния нерв, където се миелинизират (покриват с вещество, наречено миелин или миелинова обвивка) и образуват зрителния нерв. Ганглийните клетки са единствените неврони на ретината, комуникиращи директно с мозъка.


Ганглийните клетки на ретината получават визуална информация от фоторецепторите (пръчици и колбички) чрез два междинни типа неврони – биполярни клетки и амакринни клетки. Ганглийните клетки на ретината колективно предават визуалната информация от ретината до няколко области в таламуса, хипоталамуса и мезенцефалона или средния мозък.


Ганглийните клетки на ретината варират значително по отношение на техния размер, връзки и реакции на зрителна стимулация, но всички те споделят обща характеристика – да имат дълъг аксон, който се простира в мозъка. Тези аксони образуват зрителния нерв, зрителната хиазма (точката на пресичане, на двата зрителни нерва в основата на мозъка, образувайки Х-образна структура) и зрителния тракт.

 

Малък процент от ганглийните клетки на ретината допринасят малко или въобще не добринасят за зрението, но сами по себе си са фоточувствителни, техните аксони образуват ретинохипоталамичния тракт и допринасят за циркадните ритми, светлинния рефлекс на зеницата и преоразмеряването на зеницата.


В човешката ретина има около 1,2 до 1,5 милиона ретинални ганглийни клетки. С около 125 милиона фоторецептори на ретина и средно всяка ретинална ганглийна клетка получава информация от около 100 пръчици и колбички (фоторецепторни клетки). Въпреки това, тези числа варират значително при отделните хора, както и при различното местоположение на ганглийните клетки в ретината. Във фовеята (центъра на ретината) една ганглийна клетка комуникира само с пет фоторецептора. В крайната периферия (краищата на ретината) една ганглийна клетка получава информация от много хиляди фоторецептори.


Ганглийните клетки на ретината спонтанно генерират акционни потенциали с нормална скорост, докато са в покой. Възбуждането на ганглийните клетки на ретината води до повишена скорост на генериране на акционни потенциали, докато инхибирането (потискането) им води до понижена скорост на генериране на акционни потенциали.


Библиография:
Biology Dictionary. Ganglion Cell
Purves D, Augustine GJ, Fitzpatrick D, et al. Neuroscience. 2nd edition
Encyclopedia Britannica. The retina