Плътната съединителна тъкан е богата на аморфно вещество и влакнесто междуклетъчно вещество. Аморфното вещество наподобява бистър и вискозен гел с високо съдържание на вода. При рутинно хистологично изследване, аморфното вещество не се вижда, защото се губи по време на процедурата по подготовка. То се появява като практически празен фон, изпълнен с клетки и влакна.


Аморфното вещество заема най-голям дял в хлабавата съединителна тъкан, като и е отговорно за гъвкавата консистенция на този вид тъкан. Състои се от протеогликани, които са съставени от сложни въглехидрати, наречени гликозаминогликанови молекули и гликопротеини.

 


Гликозаминогликановите молекули са дълги и неразклонени полизахаридни вериги, съставени от повтарящи се дизахаридни единици. Всяка единица съдържа уронова киселина и производно на глюкоза или галактоза. Гликозаминогликаните привличат голямо количество водни молекули поради техните силно отрицателни заряди, придавайки на аморфното вещество консистенция наподобяваща гел.

 

Общо има седем вида гликозаминогликанови молекули, като най-преобладаващият вид е хиалуронат (хиалуронова киселина), който е и най-дългата, съставена от хиляди захари. Хиалуронатът е важен при сглобяването на протеогликанови агрегати, което осигурява твърдост на хлабавата съединителна тъкан и я прави отличен амортисьор за тялото.


Гликопротеините образуват по-малка, но важна част от аморфното вещество. Те помагат за стабилизирането на извънклетъчния матрикс (съвкупността от вещества, заобикалящи клетките в даден тип тъкан) чрез свързването му с протеини като гликозаминогликани, колагени и протеогликани. Те също така помагат при свързването на извънклетъчния матрикс с повърхността на клетките.


Двата най-важни гликопротеина в хлабавата съединителна тъкан са фибронектин (най-разпространеният) и фибрилин. Фибронектинът контролира отлагането и ориентацията на колагеновите влакна в извънклетъчния матрикс. За целта те се свързват със самия колаген, гликозаминогликани като хепаран сулфат и рецептори на клетъчна мембрана, като интегрини. Фибрилинът е необходим за отлагането на еластиновите влакна.


Клетките на съединителната тъкан включват два вида, които са относително неподвижни - фибробласти и мастни клетки - и няколко вида подвижни мигриращи клетки - мастоцити, макрофаги, моноцити, лимфоцити, плазмени клетки и еозинофили.

 

Библиография:
V. Eroschenko, M. di Fiore: DiFiore’s Atlas of Histology with Functional Correlations, 12th edition
G. Cramer, S. Darby: Basic and Clinical Anatomy of the Spine, Spinal Cord, and ANS, 3rd edition