Обикновено, когато организмът ни се сблъсква с патогени – бактерии или вируси – имунната ни система се задейства, за да ни защити от тези нашественици. Понякога имунна система приема части от тъканите на организма като чужди и ги атакува. Получава се така, че възпалителният отговор, който унищожава заразените клетки, продължава да действа и в крайна сметка, уврежда собственото ни здраве.
Каква е причината за тази грешна реакция на имунната система?
Има много различни видове автоимунни заболявания. Класическият случай е, когато има мутация на ген - като този, който причинява диабет тип 1. При пациентите, които имат тази мутация, се наблюдава атака към панкреаса отстрана на имунната система, в резултат, на което производството на инсулин спира.
Автоимунното заболяване е генетично заложено. Обикновено автоимунните заболявания, които се определят само от един ген, се развиват още от раждането или от ранна възраст.
По принцип, генетичният фактор е само един от комплекса фактори, който задейства развитието на автоимунното заболяване. В много случаи автоимунните заболявания се появяват с възрастта в течение на времето, което означава, че причината за тях е комбинация от гени, среда, физиологичен и психически стрес.
По принцип, има много изследвания, които показват, че нивото на стрес в ежедневието играе немалка роля за изявата на автоимунно заболяване.
Как функционира нормално имунната система?
При среща с вирус или друг патоген организмът регистрира, че е налично присъствие на чужда единица и имунната система започва да освобождава протеини, наречени цитокини.
Някои от тези цитокини предизвикват треска и това е благоприятно условие в борбата срещу инфекцията - много вируси и бактерии умират при висока температура. Треската също така алармира, че е необходима мобилизация на организма и включване на следваща линия защитни сили за справяне с налични патогени. Тогава на помощ срещу инфекцията все включват лимфоцитите.
Лимфоцитите са, грубо казано, два типа. ПРОвъзпалителните лимфоцити са специализирани и обикновено отиват там, където се е появил сигналът за наличие на патоген. Тогава организмът трябва да изключи и потуши имунната реакция. Как го прави? - Когато ПРОвъзпалителните лимфоцити изпълнят функциите си, пристигат ПРОТИВОвъзпалителни лимфоцити и потискат реакцията.
Какво се случва, когато се промени автоимунният отговор?
Първата бариера за защита на организма са нашите тъкани и органи – те са свързани с имунната толерантност.
Това е моментът, когато противовъзпалителните клетки разпознават патогените и разграничават структурите на тялото, за да не реагират срещу тях.
В някои случаи генетична мутация причинява появата на протеини, които се възприемат от имунната система като неестествена част от тялото ни. Възпалителните клетки ги разпознават като чужди частици, сякаш са патогени, и се задействат срещу тях, което предвещава един нескончаем процес на възпаление.
При заразяване с патоген, организмът има нужда от възпаление, а когато се елиминира инфекцията - организмът има нужда от действието на противовъзпалителните клетки и медиатори. При автоимунни заболявания се прескача фазата на толерантност и се развива възпалителен процес.
Референции:
What autoimmune diseases are and what can be done to alleviate them (medicalxpress.com)
