Всеки в някакъв момент от живота си е претърпял някакъв вид физическа травма, а след нея обикновено са налични и рани.

 

За повечето раните не са нищо особено, но какво точно се случва за възстановяването на тъканта?


 

Може да се порежеш, ще промиеш раната и ще сложиш лепенка, но какво се случва под нея? На пръв поглед нещата изглеждат прости, погледнато по-отблизо обаче, става ясно, че в процеса участие вземат изключително комплексна каскада от процеси и няколко различни клетъчни вида.

 

Основните стъпки на възстановяването на тъкани са – кръвоспиране, възпаление, растеж и регенерация, подсилване.

 

Кръвоспирането е изключително важно. С нарушаването на цялостта на кръвоносните съдове, дори и най-малките в кожата, се появява кървене. Всяка рана в началото е съпътствана от известна вазоконстиркция, или стесняване на съдовете, в зоната на нараняване.

 

Това е във връзка с ограничаване на кръвотока, за да се намали количеството на загубена кръв, докато се образува съсирек, който да затвори кръвоносния съд.

 

За образуването на съсирек много важно значение имат движението на кръвта, тромбоцитите и множество фактори, разтворени в кръвната плазма, най-важен от които фибриногенът. Той се подлага на ензимна обработка и се превръща в неразтворим Фибрин, който образува мрежа на мястото на разрушената съдова стена.

 

В тази мрежа се преплитат много тромбоцити и еритроцити и се образува въпросния съсирек.

 

След като съдовете се затворят, настъпва известна вазодилатация, или разширяване на съдовете, за да се увеличи доставката на хранителни вещества и кислород, нужни за клетките, за да възстановят тъканта. Увеличава се кръвта в зоната, с което се появява и характерното зачервяване, както и локално повишената температура.

 

Променя се и пропускливостта на капилярите и плазма започва да се филтрира към тъканта, с което пък се появява характерния оток.

 

Локално се отделят различни вещества, които стимулират имунните клетки, основно макрофагите, за да защитават организма от инвазии, а част от тези вещества усилват и усещането за болка.

 

Всички тези процеси характеризират локалното възпаление.

 

Следващата стъпка е растеж и възстановяване. Локално започва и образуването на нови капиляри от ендотелни клетки, а фибробластите биват инструктирани да започнат синтезата на колаген, който има ролята на скеле и се използва при регенерацията на другите тъкани.

 

Понякога, когато раната е по-голяма и не може напълно да се възстанови с изходната тъкан, се образуват цикатрикси, още наречени белези. Те са изградени от фиброзна тъкан.

 

С времето новосинтезираната тъкан заздравява, а това е съпроводено понякога и от сърбеж, разтягане, натиск и др. в зоната на нараняването. Цикатриксите са особено здрави.

 

За някои по-големи рани времето за възстановяване може да е значително по-дълго и някои фактори допълнително го увеличават. Болест, която усложнява тъканната регенерация е например диабетът.