Как централната нервна система взаимодейства с останалата част от тялото, за да контролира нивата на кръвната захар, не е напълно изяснено.

 

Ролята на таницитите, клетки, разположени на кръстовището между мозъка и неговата периферия, вече е изяснена.


 

Възможността за идентифициране на потенциални фармакологични пътища

Про-опиомеланокортиновите - POMC, неврони участват в централната регулация на въглехидратния метаболизъм. Ако кръвната захар е твърде висока или твърде ниска, тези неврони, разположени в мозъка, служат като аларма и задействат предаването на съобщения до съответните органи, за да възстановят баланса.

 

Проблемът е, че мозъкът се къпе в защитна течност, гръбначно-мозъчната течност, отделена от останалата част от тялото с много плътна бариера: кръвно-мозъчната бариера.

 

Тя филтрира кръвта, идваща от периферията, за да пропусне само необходимите хранителни вещества и да предпази мозъка от токсични вещества и инфекциозни агенти.

 

Как периферните съобщения като хранителни или хормонални сигнали достигат до про-опиомеланокортиновите неврони?

Трябва да се установи дали глюкосензорите се информират в реално време за промените в кръвната захар или са предупредени от посредници.

 

Винсент Прево, който изследва взаимодействията между централната нервна система и нейната периферия повече от 20 години, иска да отговори на тези въпроси.

 

С Маркус Шванингер и Рубен Ногейрас, неговите немски и испански колеги от изследователската програма Watch - Благополучно стареене и таницитният контрол върху здравето, ERC Synergy, потвърдиха, че про-опиомеланокортиновите неврони не са пряко чувствителни към промените в нивата на глюкоза в кръвта или цереброспиналната течност, но реагират на лактат, метаболит на глюкозата.

 

Това вещество се произвежда от други нервни клетки, наречени таницити. Механизмът се оказва завладяващ. Винсент Прево обяснява, че при хората, както и при мишките, мозъкът е напълно изолиран от останалата част на тялото, с изключение на 5 специфични точки, през които може да получава информация от периферията.

 

Сред тях е една структура, разположена в хипоталамуса, за която се знае, че играе важна роля в регулирането на различни физиологични механизми.

 

На нейно ниво бариерната функция се осигурява от таницитите. Това са много специфични клетки, които осигуряват определен обмен между кръвната система и цереброспиналната течност.

 

Решаващата им роля в предаването на посланията на лептина или грелина, два хормона, важни за въглехидратния метаболизъм, вече е описана.

 

Последната работа на изследователя, публикувана в The Journal of Clinical Investigation, подчертава допълнителна роля, която тези таницити играят на централно ниво: информиране на про-опиомеланокортиновите неврони за гликемичния статус на организма, благодарение на модулирането на нивото на лактат, който те произвеждат от глюкоза, присъстваща в цереброспиналната течност.

 

Към нови терапевтични подходи за диабет тип 2

Тази работа също така показва, че таницитите комуникират помежду си чрез канали, наречени конексини, чрез които постепенно предават предупредително съобщение един на друг – в този случай това е вариацията в кръвната захар, която налага адаптиран отговор на организма.

 

Дешифрирането на тези механизми е важно по две причини, както за фундаментални изследвания, така и за клинични изследвания. По същество, фактът, че цереброспиналната течност вярно отразява концентрацията на глюкоза в кръвта, позволява да се разбере защо мутациите в транспортера, който позволява на глюкозата да преминава през тази среда, водят до особено сериозни заболявания като синдром на дефицит на глюкозен транспортер тип 1.

 

По отношение на приложенията, ролята, която лактатът играе локално, може да представлява нов начин за фармакологично модулиране на гликемичния контрол при диабет тип 2.

 

Това може да стане чрез насочване към различните транспортери, идентифицирани в тази работа, за тяхната способност да внасят или извеждат лактат от таницити или дори конексини, които им позволяват да функционират в мрежа и по този начин да комуникират ефективно с невроните.

 

Източници:

www.inserm.fr