Холандски екип от учени, базирани в Утрехт, изследват конкретните ефекти на хормона лептин в мозъка и как точно бива повлияно състоянието на глад от него. Оказва се, че функцията му е свързана с тази на допамина.

 

Хормонът бива открит през 90-те години на миналия век. Той бива секретиран от мастната тъкан в организма и именно това прави нейната функция изключително важна, особено за метаболитното състояние на организма, тъй като хормонът регулира глада.


 

Изследването се базира на научни модели без наднормено тегло. Лептинът осъществява връзката между тялото и мозъка, носейки информация за метаболитното състояние на организма и управлявайки баланса на енергия.

 

При лабораторни изследвания става ясно, че при липса на лептин моделите изключително бързо развиват наднормено тегло и затлъстяване, което доказва неговата важност.

 

Връзката между тялото и мозъка се основава на комуникация между хормона и системата за възнаграждение на допамина в мозъка. Тази „ос“ се оказва изключително важно, но досега механизмът и на действие не беше напълно изяснен.

 

Освен, че намалява глада, инхибирайки дадени региони в мозъка, лептинът намалява и чувството за възнаграждение от храната, при достатъчния и прием.

 

Това чувство се предоставя от допаминергични неврони във вентралната тегментална зона на мозъка, комуникирайки с nucleus Accumbens. Уви, повечето от тези неврони нямат рецептор за лептин.

 

С помощта на различни методи, включващи електрофизиология, оптогенетика, химиогенетика и други технологии, учените проникват в дълбочина за да разберат конкретния механизъм.

 

Някои неврони все пак експресират рецептор за хормона, което играе роля в контрола на функцията им, но по-важното откритие се базира на инхибиторните неврони, които пряко повлияват допаминергичните нервни клетки.

 

Учените споделят, че някои от тези потискащи неврони намаляват нуждата от храна при глад, докато други намаляват нуждата от храна само, когато се достигне състояние на ситост.

 

Оказва се, че тези неврони експресират повече рецептори за лептин и повлиявайки на тях, хормонът значително повлиява и допаминергичните неврони от междинния мозък, при състояние, в които калорийният прием надвишава енергийният разход.

 

Учените вярват, че това откритие дава ново поле на науката в борбата срещу неврозната анорексия и обезитета.

 

Научният труд е публикуван в Biological Psychiatry.

 

Източници:

https://www.sciencedaily.com/releases/2021/04/210406132009.htm

https://www.biologicalpsychiatryjournal.com/article/S0006-3223(21)00121-9/fulltext