Стресът е усещане, което изпитваме, когато се чувстваме претоварени или сме изправени пред предизвикателство. 
 
Стресът е повече от емоция. Той е физически отговор, който преминава през целия организъм. В краткосрочен план стресът може да бъде от полза, но когато бива активиран прекалено често или за прекалено дълго, отговорът към стреса „бий се или бягай“ не само променя мозъка, но и уврежда много от другите органи и клетки в организма. 
 
Надбъбречните жлези отделят хормоните на стреса кортизол, епинефрин, познат още като „адреналин“, и норепинефрин. Когато тези хормони пътуват в кръвообращението, те лесно достигат до кръвоносните съдове и сърцето. 
 
Вследствие на адреналина, сърдечният ритъм се ускорява, повишават се и нивата на кръвното налягане, като с течение на времето това може да доведе до развитие на хипертония. Кортизолът може да наруши функцията на вътрешната лигавица на кръвоносните съдове. 
 
На учените е известно, че това е ранен етап от развитието на атеросклероза или натрупването на холестеролни плаки по стените на кръвоносните съдове. Заедно, тези промени увеличават риска от инфаркт или инсулт
NEWS_MORE_BOX
 
Когато мозъкът усети стрес, се активира автономна нервна система. Чрез тази мрежа от нервни връзки главният мозък комуникира с ентеричната нервна система. Освен че това води до чувството, описвано като „пеперуди в стомаха“, тази връзка между мозъка и червата може да наруши естествените ритмични контракции, които придвижват храната в червата. Това крие риск от развитие на синдром на дразнимото черво и също така може да повиши чувствителността на червата към киселини. 
 
Чрез ентеричната нервна система стресът може да промени и структурата и функцията на чревните бактерии и по този начин да засегне храносмилането и здравето, като цяло. 
 
От видеото можем да научим още за начините, по които стресът може да ни засегне...