Връзката на тялото с бактериите е сложна – някои са вредители и отговорници за едни от най-тежките заболявания, докато други са верен спътник на човека и важна част от неговото здраве.

 

Въпреки това, дори добрите бактерии, когато напуснат средата, която им е осигурена, и проникнат в тъкани, където не би трябвало да бъдат, могат да причинят тежки инфекции. Добър пример е уроинфекцията с E. Coli бактерия, която е част от нормалния микробиом в червата.


 

При раждането тялото на детето е напълно стерилно и бактерии все още не го населяват. По-късно, намирайки се в среда, която е пълна с микроорганизми, в него проникват както бактерии, така и вируси, а дори и гъбички. Освен храносмилателната система, дори и устата се характеризира със собствена микрофлора.

 

Но как се научава тялото да разпознава приятелските бактерии в червата?

 

Проучвания с лабораторни модели показват, че ранните етапи на живота са изключително важни за изграждането на комуникацията между имунната система и микрофлората. Когато възникнат проблеми в процеса на тази „адаптация“, имунната система може да атакува добрите бактерии в червата и да причини хронично възпаление, срещано например при възпалителните болести на червата.

 

Запознаването на организма с бактериите се случва така – имунни клетки пренасят части от бактериите до тимуса – жлеза зад гръдната кост, която прогресивно намалява с напредване на възрастта. Тимусът е отговорен за зреенето на Т-лимфоцитите и вследствие на доставените там бактериални частици, се образуват Т-клетки, които ги разпознават.

 

Тези клетки имат важната роля да проследяват бактериите и да търсят техни представители извън стомашно-чревния тракт. Те напускат тимуса и навлизат в лимфната система и други части на тялото за да държат бактериите под контрол.

 

Този процес е изключително засилен в ранните моменти на живота след раждането и с напредване на възрастта значително намалява.

 

Обучението на имунните клетки е важно и във връзка с други бактерии, с които ще се срещне организма в бъдеще.

 

Интересно е, че освен помощ при храносмилането и изграждането на имунни сили, бактериите играят и важна роля сами по себе си като защита от други вредни бактерии.

 

Колонизирали червата, те пазят територията си и не позволяват на други микроорганизми да проникват. Пример може да се даде с псевдомембранозния колит, причиняван от C. Difficile, който инфектира организма, само когато стомашната микрофлора е намалена и отслабена.