Ново проучване е показало как вирусът, който причинява херпес, може да се промени по време на предаването между хората, което може да има ползи за бъдещите стратегии за лечение.

 

Проучването, извършено от екип от изследователи от Университета на Вашингтон, е първото, което е проследило генетичните различия на вируса на херпес симплекс - HSV-1, когато се предава по полов път между възрастни партньори.


 

Предаването на вирусите между партньорите оказва силно влияние върху това дали генетичните различия се появяват в началото на новите инфекции.

 

Резултатите от проучването са публикувани в PLoS Pathogens.

 

Стотици незначителни разлики в генома на HSV-1 са били идентифицилани по целия свят и много от тези разлики - наречени варианти на вируса - могат да бъдат открити дори само при един гостоприемник.

 

Колко често тези варианти се предават и колко бързо се развиват при всеки човек, остава неясно засега.

 

Подобряването на разбирането ни за тези процеси може да ни помогне да разберем защо хората се различават толкова много по тежестта и честотата на проявата на симптоми при херпесна инфекция.

 

Симптомите на HSV-1 включват болезнени орални и/или генитални лезии.

 

Инфекцията преминава между два различни етапа.

 

По време на активния стадий вирусът се размножава в клетките на кожата като новопроизведеният вирус впоследствие се освобождава от повърхността й.

 

Между активните етапи вирусът може да остане латентен в сетивните неврони.

 

Предаването на HSV-1 става при контакт с повърхността на кожата на заразената област по време на периодите на активно отделяне на вируса.

 

Това проучване се е фокусирало върху изследването на целия геном на HSV-1, като са били използвани проби от всички участници в проучването.

 

За целите на изследването са били взети проби от участниците в рамките на дни до седмици след първия епизод на генитална херпесна инфекция.

 

Проби са били взети и от партньорите на участниците, които са им предали инфекцията, за да се проследи дали вирусът се е променил в хода на предаването.

 

Подобно на други вируси, HSV-1 може да натрупа промени в генома си с течение на времето чрез мутации и други процеси.

 

След като се натрупат достатъчно промени, вирусният геном може да създаде изцяло нов "вариант" на вируса.

 

Тъй като промените и мутациите могат да доведат до значителни различия във вирусните протеини, разбирането как се появяват и предават тези различия може да има последици за лечението и бъдещите опити за създаване на ваксина срещу херпес.

 

Изследователите са установили, че при предаване на само един вариант на вируса между партньорите, вирусният геном се запазва.

 

Когато между партньорите се предава смес от различни вирусни варианти на херпесния вирус, само някои от вариантите са били открити по време на инфекцията при партньора реципиент - този, на който е била предадена инфекцията.

 

След предаването при инфекцията на партньора реципиент може да се развият допълнителни нови варианти на вируса, което води до допълнителни разлики между вирусните варианти.

 

Тези открития предполагат, че генетичните различия на HSV-1 могат да възникват при всяка нова инфекция, ако има вариация в източника на инфекция преди да настъпи предаването.

 

Това явление разкрива причините да съществуват толкова много различни варианти на HSV-1, циркулиращи по света - всеки, който е бил заразен е носител на различни промени във вируса, които могат да повлияят на симптомите и тежестта на инфекцията.

 

Авторите са използвали подход за вземане на проби директно от пациента, за да сравнят генома на HSV-1.

 

По този начин учените са проследили растежа и загубата на вирусни варианти при предаването.

 

Някои варианти се променят във вирусната популация с течение на времето, което може да е признак, че вирусът реагира на новата среда при попадане при друг гостоприемник.

 

Екипът е установил, че в някои случаи вирусните варианти, открити по време инфекцията при даден пациент, могат колективно да представляват два различни, съвместно съществуващи варианта на HSV-1.

 

Това откритие контрастира с предишни теории, че различните комбинации от HSV-1, които се откриват при отделните пациенти, отразяват бавното натрупване на съвкупност от варианти поради адаптацията на вируса.

 

Необходими са допълнителни проучвания, за да се разграничат тези две възможни обяснения, но учените предполагат, че смесването на варианти може да обясни поне част от разнообразието на HSV-1, наблюдавано по целия свят.

 

Важно е да разберем как генетичното разнообразие на HSV позволява на вируса да избяга от имунитета на гостоприемника.

 

Обикновено оралните херпесни инфекции са причинени главно от HSV-1, а инфекциите с генитален херпес са причинени от сродния по вид HSV-2.

 

Въпреки това през последните десетилетия все повече нови случаи на генитален херпес са причинени от HSV-1, особено в страните с по-високи доходи.

 

Важно е да разберем дали тези промени се дължат на вирусологични фактори, промяна в човешкото поведение или и двете, за да се подобрят стратегиите за превенция и лечение на генитален HSV-1, поясняват учените.

 

Референции:

https://dx.doi.org/10.1371/journal.ppat.1010437