Активирането на имунния отговор започва с възпалението - отговорът на организма на патогените. В началото на този отговор макрофагите (клетки, които се произвеждат от костния мозък и циркулирайки в кръвта изпълняват тяхната основна функция - унищожаване на чужди и видоизменени собствени клетки и молекули) се набират на мястото на раната. Там те секретират хемокини, които представляват молекули, образуващи химичен градиент за набиране на допълнителни имунни клетки при мястото на раната.


Тези допълнителни клетки могат да включват мастоцити (клетки, които са важен фактор при алергичните състояния), които освобождават хистамин, за да разширят кръвоносните съдове по-далеч от раната. След това комбинацията от разширение на съдовете и освободените хемокини привлича неутрофили (клетки, способни да поглъщат и разрушават чужди частици), които излизат от разширените съдове и биват привлечени към мястото на раната.

 


Неутрофилите „изяждат“ чуждите елементи чрез процес, известен като фагоцитоза. По време на фагоцитозата ензим, който се намира вътре в неутрофила, известен като лизозим, убива нахлуващия патоген.


Имунният отговор не завършва с фагоцитозата. След това допълнителни моноцити се набират към раната, където могат да бъдат диференцирани в макрофаги. Макрофагите също имат способността да отделят хемокини, освен други цитокини. Цитокините са имунни маркери, които могат да причинят няколко ефекта в тялото, които включват корекция на температурата и възстановяване на тъканите. Макрофагите също извършват фагоцитоза, заедно с неутрофилите и дендритните клетки (основните антиген-представящи клетки) – следващите, клетки, които биват набавени на мястото на раната.


След като дендритните клетки бъдат привлечени на мястото на инфекцията, те унищожават допълнителните остатъци чрез фагоцитоза. Освен това те поглъщат и вътреклетъчно обработват антигени (които са ключовите структури, предоставящи идентичността на патогена) и използват за изграждането на имунна памет.


След като дендритна клетка погълне антигена, той се разгражда на пептидни (белтъчни) фрагменти. Пептидните фрагменти биват прикрепени чрез основния комплекс за хистосъвместимост (MHC), който се състои от гликопротеини. След това, използвайки MHС-молекулите, обработеният антиген (който сега се нарича епитоп) се извежда на повърхността (на клетъчната мембрана) на дендритната клетка, където след това може да бъде представен на Т-клетки. Това представяне на антигена представлява превключването от вродения към придобития имунитет.


Съществуват вариации при основния комплекс за хистосъвместимост (MHC). Двата основни вида по отношение на Т-клетките (Т-лимфоцитите) са клас I и клас II. MHC от клас I се свързва с антигени от вътрешността на ендоплазмения ретикулум (ендоплазмена мрежа), докато MHC от клас II се свързва с антигени от вътрешните ендозоми (малки сферични структури, ограничени от липидна мембрана, разположена в цитоплазмата). Разграничаването между MHC от клас I и клас II е важно за активирането на Т-клетките.


Библиография:
Freeman, S., Quillin, K., Allison, L. A., Black, M., Podgorski, G., Taylor, E., & Carmichael, J. Biological science (Sixth edition.)
Kumar, V., Abbas, A., Aster, J. Robbins Basic Pathology (Ninth Edition)