Към днешна дата са известни осем различни херпес вируси при хората.

 

Всички те се установяват трайно в организма след остра инфекция.


 

При определени обстоятелства те се активират отново, размножават се и атакуват други клетки.

 

Това реактивиране често се свързва със симптоми като сърбящи лезии или херпес зостер.

 

В хода на еволюцията повечето херпес вируси са се научили да използват малки РНК молекули, така наречените микроРНК, за да препрограмират клетките на гостоприемника си в своя полза.

 

Изследователски екип от Бавария, Германия, вече е успял да покаже за първи път, че вирусната микроРНК действа като главен регулатор за индуциране на вирусното реактивиране.

 

В списание Nature изследователите са представили неизвестния досега клетъчен механизъм, чрез който човешкият херпесвирус 6 - HHV-6 задейства собственото си пробуждане.

 

Последствията след реактивиране на вируса

Повече от 90% от всички хора са заразени с HHV-6, без да знаят за това и без да са проявявали симптоми.

 

Вирусът вероятно създава проблеми само когато се активира многократно.

 

Подозира се, че реактивирането на HHV-6 нарушава сърдечната функция, причинява отхвърляне на трансплантирани органи и предизвиква заболявания като множествена склероза или синдром на хронична умора.

 

В допълнение, последните проучвания показват, че този херпесен вирус може да участва в развитието на шизофрения, биполярно разстройство и други заболявания на нервната система.

 

Как херпес вирусите се активират отново от спящо състояние е централният въпрос в изследванията на херпесвируса и ако разберем това, то ще знаем как да се намесим терапевтично.

 

Преди това, засега неизвестен ключ към това остава вирусната микроРНК, наречена miR-aU14.

 

Това е централният ключ, който инициира повторното активиране на HHV-6.

 

Какво прави микроРНК в клетката?

Регулаторната микро РНК - miR-aU14 идва от самия вирус.

 

Веднага след като се експресира, тя пречи на метаболизма на човешките микроРНК.

 

По този начин тя селективно пречи на узряването на няколко микроРНК от семейството miR-30.

 

В резултат на това тези важни клетъчни микроРНК вече не се произвеждат.

 

Това от своя страна засяга клетъчния сигнален път - така наречената ос miR-30 / p53 / Drp1.

 

Чрез този сигнален път, вируснната miR-aU14 индуцира митохондриалната фрагментация.

 

Тези клетъчни структури са от централно значение за производството на енергия, но също и за предаване на сигнали при защитата срещу вируси.

 

Вирусната miR-aU14 по този начин пречи на производството на интерферони тип I - посредници, с които клетката сигнализира за наличието на вируси на имунната система.

 

Тъй като интерфероните липсват, херпесвирусът е в състояние да премине от латентно към активно състояние необезпокоявано.

 

Установено е, че вирусната микроРНК е не само от съществено значение за репликацията на вируса, но също така директно задейства реактивирането на вируса от неговото латентно състояние.

 

Сега изследователите искат да разберат точния механизъм, чрез който вирусната микроРНК инициира реактивирането на вируса.

 

Освен това има индикации, че другите херпесвируси също могат да бъдат реактивирани чрез същия механизъм.

 

Това може да разкрие терапевтични възможности или за предотвратяване на реактивирането на тези вируси, или за специално задействане, за да се елиминират реактивиращите клетки.

 

Друга цел е да се разберат подробно молекулярните последици от фрагментацията на митохондриите.

 

За първи път това проучване е показало, че микроРНК може директно да регулира процеса на съзряване на други микроРНК.

 

Това също така отваря нови терапевтични възможности: изкуствените малки РНК могат да бъдат проектирани така, че специално да изключват отделни членове на семействата на микроРНК. 

 

Референции:

https://medicalxpress.com/news/2022-05-herpesviruses-awaken.html

https://dx.doi.org/10.1038/s41586-022-04667-4

https://www.nature.com/articles/s41586-022-04667-4