Един от най-критичните моменти в хирургията е въвеждането на анестезията през 19 век. Но преди етерът и хлороформът да направят химическата анестезия стандартна практика, в европейската медицина съществувал метод, наподобяващ хипноза. Познат като месмеризъм (или животински магнетизъм), методът е обещавал на пациентите болкоуспокояващ хирургически ефект.

 

Понастоящем месмеризмът се приема за псевдо-научна концепция. Практикуващите я обаче са били убедени, че всички живи същества са заобиколени от невидимо магнитно поле, което може да бъде манипулирано с различни цели, включително изцеление от болести. Въпреки че терминът възниква през 1773 г. благодарение на немския медик Франц Месмер, първата документирана употреба на месмеризъм като упойка датира от 1829 г. във Франция.


 

Колкото и невероятно да изглежда днес, практиката се е радвала на интерес отстрана на професионалните медици. За кратък период от време, месмеризмът е бил приет от някои лекари като легитимен инструмент, благодарение на който хирургическата практика може да прогресира, а пациентите да получават безболезнено изживяване по време на интервенциите. Не са били една или две публикациите за успешни операции, използващи месмеризъм, които са намерили място на страниците на профилирани и уважавани списания като the Lancet.

 

Сред някои от най-силните привърженици на практиката бил Джон Елиътсън, водещ лекар в University College London и University College Hospital. Елиътсън се отличавал с добро познание в областта на нервните заболявания и бил известен с прогресивните си възгледи: историята ще го запомни като един от първите медици, популяризирали употребата на стетоскопа. Освен че се е радвал на приятелството на различни писатели, между които и Чарлз Дикенс, Елиътсън не е останал и без врагове.

 

Общественият натиск за въвеждането на месмеризма в хирургическите зали създал силен съюз сред някои лекари против заплахата от необичайния метод. Между острите критици на месмеризма се отличил Робърт Литън - колега на Елиътсън в University College Hospital, популярен със своята прецизност и бързина като хирург (все пак преди химическата анестезия хирургичните операции са били силно зависими от бързината на опериращата ръка). Литън, който по-късно става първият в Европа, използващ етера като хирургична упойка, успял да убеди болницата да забрани мистичната практика.

 

Като всички горди учени, допринесли за развитието на медицината, Елиътсън отказал да се подаде на подигравателните нагласи на своите критици. След забраната той насочил усилията си в защита на своите убеждения. Като резултат обаче загубил не само работата си, но и уважаваната си репутация.