Идеята на ваксините е да запознаят организма с даден патоген по начин, който да доведе до изграждане на защита, но не и развитие на заболяване.

 

Ваксините срещу вируса на 2020 г. работят на същия принцип – те представят на имунната система неактивен вирус или част от него, за да може тялото да се подготви за среща с истинския причинител.


 

До момента са налице 12 ваксини, потвърдени за употреба в различни краища от планетата.

 

За развитието им множество научни екипи са работили под необичайни условия и в рамките на година успешно са изготвили нужните препарати.

 

Да, бързината, с която са разработени новите ваксини е по-голяма от всички други, но технологията, която е използвана изобщо не е нова за медицината. Освен това, в изготвянето са включени учени от целия свят и съвместната работа също оказва влияние.

 

Всички видове ваксини срещу вируса имат една цел – изграждане на имунитет в организма.

 

Някои видове се основават на въвеждане на цяла вирусна частица в организма, други представят само части от нея, а трети дори не съдържат част от вируса.

 

Ваксини с иРНК

Първите ваксини, които се предложиха от фирмите BioNTech-Pfizer и Moderna се основават на информационната РНК.

 

РНК е молекула, която пренася информация взета от ДНК от ядрото в цитоплазмата и я използва за синтез на даден белтък.

 

Това са първите подобни ваксини, които са одобрени за клинична употреба, но не са нови за науката.

 

От години се изследват подобни ваксини за приложение срещу някои ракови заболявания и инфекциозни болести.

 

Молекулата РНК е лабораторно синтезирана и пренася информация за синтезата на специфичния spike-протеин, характерен за SARS-CoV-2.

 

Клетките използват информацията, синтезират протеина и го представят на имунните клетки, за да могат при среща с истинския вирус да разпознаят белтъка и да го атакуват.

 

Не е възможно да се развие ковид-19 от ваксината, тъй като тя не съдържа вирусни частици.

 

Ваксини с вирусни вектори

Както ваксините с иРНК, така и векторните ваксини не съдържат цели вирусни частици. Те са изградени от безвредни други вируси, които пренасят генетичната информация за спайк-белтъка.

 

На този принцип са изградени ваксините представени от AstraZeneca, Sputnik V и Johnson and Johnson. Те използват различни видове аденовируси, които са неболестотворни за човека.

 

Английската ваксина използва аденовирус, заразяващ шимпанзета, а руската – човешки аденовирус.

 

Принципът е съшият – клетките взимат информацията за белтъка и го синтезират и го представят на имунните клетки.

 

Тук също възникване на заболяване е невъзможно от ваксината, тъй като тя не съдържа цял вирус.

 

Молекулни ваксини

Тези ваксини използват само част от вируса. Вместо обаче да предоставят на клетките информация за синтезата на специфичния белтък, те директно представят белтъка.

 

Ваксината на NovaVax е изградена по този начин. В лаборатория са изградени голямо количество спайк-белтъци с помощта на клетки от насекоми. Протеините преминават допълнителна обработка, вследствие на която се получават наночастици.

 

Само наночастиците не изграждат достатъчно силен имунитет, но затова компанията добавя и химични вещества, които подсилват ефекта.

 

Тези ваксини не пренасят достатъчно градивни материали, за да се образува вируса, т.е. те също не застрашават ваксинирания пациент.

 

Ваксини с неактивен вирус

За разлика от предходните видове ваксини, тези се основават на въвеждане на цели вирусни частици. Въпреки това, вирусите се обработват с химични вещества, инактивират се и не представят опасност за организма.

 

На този принцип работят немалка част от масово използваните ваксини.

 

Инактивираният вирус не може да причини заболяване, тъй като не може да се дели в организма.

 

Тези ваксини, уви, също не са напълно достатъчни за изграждане на имунитет и тук отново биват добавени различни химикали за стимулиране на защитата.

 

Фирмите, които работят по подобни ваксини срещу вируса, са Sinovac, Sinopharm, Bharat Biotech.

 

Всички ваксини преминават през огромен брой изследвания и клинични и предклинични проучвания преди да се предложат за употреба.

 

Учените изследват безопасността на ваксината с помощта на доброволци в контролирани клинични изследвания – метод, който винаги е стоял в основата на науката и медицината.

 

Проверява се колко от изследваните лица с поставена ваксина развиват странични ефекти в сравнение с контролна група, приела плацебо.

 

Например 84,7% от приелите ваксината на Pfizer споделят за странични ефекти по време на проучванията. Оплакванията най-често са болка в мястото на инжектиране (83% от пациентите между 18-55 години и 71% от тези над 55 години).

 

С помощта на въпросните клинични проучвания се изследва и ефикасността на ваксината. Методът е същият – колко от ваксинираните се разболяват в сравнение с контролната група, получила плацебо?

 

Така се изследва ефикасност, показваща процентното намаляване в заболяемостта. При ваксината на Moderna тя е 94,1%.

 

Съществува разлика между ефикасността и ефективността на ваксините. Ефективността показва влиянието на ваксината в реални условия, извън клиничното проучване.

 

Именно затова, все още се изследва ефективността и ще отнеме още известно време до постигане на резултати.

 

Ранни резултати от Израел показват, че заразилите се измежду здравните работници, приели ваксина са 85% по-малко 15-28 дни след първата доза.

 

Източник:

https://www.medicalnewstoday.com/articles/how-do-covid-19-vaccines-work#The-bottom-line