Жизненоважна цел на диагностичната медицина е да може да диагностицира здравословните проблеми възможно най-бързо, което да позволи на клиницистите да лекуват пациентите, преди да настъпят необратими или дълготрайни увреждания.

 

Един проблем, който представлява предизвикателство пред диагностицирането на заболявания, е, че симптомите на някои състояния възникват само след определен период от време. Докато тези симптоми се проявят, основното състояние вече е прогресирало до етап, при който лечението му става много по-сложно, отколкото би било при по-ранно откриване.


 

Най-значимият пример за този проблем са множество ракови заболявания, които често не причиняват никакви признаци или симптоми в ранните си стадии, а само причиняват симптоми, след като ракът се разпространи (метастазира) в други части на тялото.

 

Друг пример са инфекциите след поставяне на изкуствена тазобедрена става. Докато стане ясно, че изкуствената тазобедрена става е инфектирана обаче, единственото решение е да бъде премахнат импланта и да се постави нов. Използването на нови технологии за разработването на наносензори е възможно да бъде от полза за предупреждаване на клиницистите, когато е необходимо лечение, преди проблемът да ескалира.

 

Учените вече изследват потенциала на наночастици за лечение на бактериални и вирусни инфекции. Някои хронични бактериални инфекции се причиняват от бактерии, растящи в биофилми. Бактериалните биофилми са клъстери от бактерии, които са прикрепени към повърхност и/или една към друга и са вградени в самостоятелно произведена матрица. Биофилмите са причина за състояния като пневмония в случаи на кистозна фиброза и инфекции, свързани с импланти.

 

Лекарствата и антибиотиците не успяват да проникнат през тези биофилми, затова единственото действие, което може да бъде предприето, е операцията за премахването на този биофилм, като бъде „изгребан“ от тъканта. Учените са успели да разработят наночастици, които имат способността да проникнат през тези биофилми и след това да ги унищожат, регенерирайки здрава тъкан в процеса, така че да няма нужда от този тип операция.

 

В друг случай учените са създали наночастици, предназначени да унищожават специфични вируси. Този вид наночастици са били създадени да се прикрепват към вируси като ебола или инфлуенца (грип). След това тези наночастици са имали способността да разрушат вирусната структура.

 

Нанотехнологиите е възможно да станат част от бъдещето на медицината, тъй като малкият размер на използваните частици им позволява да проникнат в клетките и да манипулират тяхната функция по начини, които не са възможни с конвенционални средства.

 

Референции:
1. National Nanotechnology Initiative. Nanotechnology – benefits
2. National Center for Biotechnology Information (NCBI). The role of bacterial biofilms in chronic infections
3. Wired. Innovative trends in nanotechnology