В мозъчната кора се разполагат зони, които отговарят за двигателната активност. Благодарение на тях се осъществява регулирането на волевите движения. Тези движения са целенасочени, което от своя страна предполага разделяне на движенията на участващите мускули, така че всеки отделен мускул да се съкращава колкото е възможно по-независимо от другите.
Тази „независимост“ проличава особено отчетливо при т. нар. фини движения – които имат отношение към работата на пръстите – писане, хващане и други.
Така коровата регулация на движенията е свързана с въздействието си върху сравнително малки мускулни групи по отношение на силата и посоката на движение.
Извършването на различни движения, дори и в най-малките мускули на тялото е в постоянна регулация от кората на мозъка, тъй като се налага и коригиране на позата във всеки един момент с цел запазване на равновесие.
За планиране на движенията съществена роля играе т. нар. промоторна кора, която получава богата информация от сензорните системи.
Ролята на малкия мозък в регулацията на движенията е свързана повече с координацията им и осигуряване на плавното изпълнение, отколкото с пряката регулация на тяхната посока, сила и непосредствено изпълнение.
Ярък пример, потвърждаващ тази теория е, че при увреждане на малкия мозък не отпада възможността за извършване на волеви движения, но все пак те стават несигурни и по-неточни.
Малкият мозък е свързан с различни участъци на главния мозък, като същевременно получава богата информация от всички сетивни системи, но предимно от вестибуларната и соматосензорната система.
Последната отговаря за информацията от опорно-двигателния апарат – мускули и стави. По този начин в малкия мозък постъпва непрекъснато изключително разнообразна информация за движенията и положението на тялото в пространството.
Същевременно връзките му с кората на главния мозък позволяват той да получава информация, която се изпраща обратно от двигателната кора към мускулните групи. Така неговата роля е като едно своеобразно сравняващо устройство при двигателната регулация.
Основните функции на малкия мозък са свързани с регулация на равновесието и мускулния тонус, както и съгласуване на движенията относно обхвата и скоростта.
Той има още значение за двигателното обучение и съхранение на готови програми за често изпълнявани движения. Смята се, че в малкия мозък се съхраняват схеми на заучени движения и така той има важна функция за двигателната памет. По този начин се облекчава изпълнението на тези движения, без да е необходимо тяхното непрекъснато планиране от кората на големите полукълба, а само активиране на съхранената в малкия мозък двигателна схема.
Ролята му в регулацията на движенията не е единствена, тъй като взема участие още в изпълнението на някои висши функции на нервната система. За това спомагат и богатите връзки на малкия мозък с мозъчната кора. Смята се за доказана неговата роля при намиране на правилни решения на интелектуални задачи, а също и при вътрешната (негласна) реч.
Според видовете движения нервната регулация може да се обособи на медиална – свързана с осевата и латерална – повлияваща крайната (дистална) мускулатура.
Мозъчният ствол контролира предимно съкращенията на осевата мускулатура и има основно значение за регулиране на позата, равновесието и мускулния тонус. Регулацията на движенията от мозъчния ствол е под контрола и на мозъчната кора, така че позата съответства на извършваните в момента волеви движения.
Библиография:
1.Витанова Л., Р. Гърчев; Физиология на човека, 2015г., второ издание
